Честваме 137 години Свободна България

10:57
Честваме 137 години Свободна България
На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878г./ и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.

Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км.

Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България(без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души. Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров.

Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 година Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. 10 години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.

Булевард

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация

Коментари

medno
03.03.2015 23:21

Честит празник и нека отстоим тази свобода като се борим за нашето настояще и бъдеще, както и за нашите наследници, не както са се борили нашите предци - с юмруци, камъни и пушки, но със същя пламък в сърцата, който дава смисъл на нашето съществуване като малки човечета на малката планета Земя в малката държава България .

SkinHead_1312
03.03.2015 21:16

Честито на всички,но жалкото е че продължаваме като роби,този път на циганите!!!

Mek_bacTyH
03.03.2015 19:22

Честит Празник, сънародници!!!
Jason_Scotland , благодарско за инфото *beer*

MiTaKa_D
03.03.2015 18:52

Честит празник на всички Българи!!!*beer**smile*

kapitana123
03.03.2015 16:17

Малко ме е срам, но сега научавам че е Национален празник от 1990г. Живеех с мисълта, че откак е подписан договора денят се чества (поне в княжеството)

Jason_Scotland
03.03.2015 13:15

Браво на уинър за статията*thumb_up*
Ще си позволя да добавя малко инфо, което не го пише в много учебници а требе да ровиш из историите на другите държави.
1875г. Отоманската империя обявява официален фалит (подобно на днешна Гърция) и нашето Априлско въстание идва в точния момент, но слабата координация и бавно движение на информацията е довела до провала и жестокото му потушаване.
В тоз момент на власт в Лондон (Англия наистина е вечен приятел на Турция и враг на Русия) е обаче великия шотландец Уилиам Гладстоун, който извисява глас в подкрепа на българите и против жестокостите срещу християните в Отоманска България. Това дава карт-бланш на Русия веднага да обяви война на Турция, тъй като съгласието на Великобритания е осигурено.
Санстефанския мирен договор само по себе си ни връща на картата, но не като независима държава а васално княжество с определена автономия, но по-голямото нещастие е, че Уилиам Гладстоун губи власта в полза на пед.ла Дизраели, който наблюдава отблизо войната и веднага скача срещу нашата автономия (да не говорим за независимост) и предизвиква Берлинския конгрес, където целта на Балканите да няма голяма държава с руско влияние е постигната, като сме допълнително разчленени на парченца и паланки а Русия принудена да се съгласи под натиска на Великите сили.
Гладстоун по-късно успява да се върне отново на власт, но вече са минали няколко години и единствената промяна, която успяваме да прокараме е ... Съединението, което минава безнаказано, но нямаше да е така ако беше Дизраели или друг.
За това и до ден днешен в почти всички български градове има улица кръстена на Уилиам Гладстоун.

Честит празник на сите българи*beer**beer**beer*