Той вярва в Господ, но и Господ вярва в него - Вандерсон, който иска да играе за България

11:55
Той вярва в Господ, но и Господ вярва в него - Вандерсон, който иска да играе за България
Той вярва в Господ, но и Господ явно вярва в него. Той е дребничък на ръст футболист, но едва ли само заради това често остава скрит. По-скоро причина трябва да се търси и в определението на приятелите му за него - “добряк, отдаден на вярата и семейството си, коректен, човек на честта, скромно момче”. Но колкото и да се държи приземен и далеч от всекидневната светлина на прожекторите, няма как да не бъде забелязан. Заради постиженията в професията си, не заради други “заслуги”, с които често споменаваме футболисти. Заради това, че напълно си заслужи прозвището “герой”. Защото той е с огромен принос и за първото класиране на Лудогорец в групите на Шампионската лига, а сега показа верния път на съотборниците си отново към груповата фаза - най-малкото на Лига Европа, а може би отново на най-престижния турнир.

Той е Вандерсон Крищалдо Фариаш. Роден е на 2 януари 1988 г. в Крузейро до Оесте, Бразилия. При инфарктната победа за милиони на Лудогорец над Стяуа (Букурещ) през август 2014 г. прожекторите заслужено осветиха героя с “ръкавици назаем” Козмин Моци, който спаси две дузпи и прати разградчани в групите на Шампионската лига. Но не по-малко важно бе друго - в 85-ата мин като резерва се появи Вандерсон, а в 90-ата мин именно №88 в зелен екип вкара решаващия гол за 1:0 в редовното време, пратил мача към продълженията и дузпите.

Вечерта на 2 август 2016 г. Вандерсон пак бе целунат от Господ, за да прокара пътя на “орлите” през 50-хилядния ад на “Мала Маракана” в Белград. 28-годишният бразилец вкара ключовия гол за обрата до 2:1 за българите, а в продълженията при 2:2 съсече “звездашите” с още две попадения. Оформи хеттрика си за 4:2 и остави жива амбицията за втори пробив сред най-силните 32 клуба в Европа в групите на Шампионската лига.

В самото идване на Вандерсон в България има знак от съдбата. “Виновници” за привличането му са спортният директор и главен скаут на Лудогорец Методи Томанов и Руджерио Перейра - първият бразилец, играл в България, и настоящ футболен агент. По време на сезон 2012/2013, когато Вандерсон играе във втородивизионния Оесте, Томанов и Перейра са в Бразилия “на лов за играчи”. Тогава окото на Томанов забелязва таланта на Вандерсон, а съдбата им го праща на крака. “Гледахме няколко мача на живо предишния ден. Затова станахме малко по-късно. Аз правех кафе. Мето си пуснал телевизия. Обикновено гледаме и мачове по телевизията, докато пием кафе и ядем. И ми вика: Я ела да видиш какви интересни играчи. Аз погледах последните 15-ина минути и не можах да добия пълна представа. Но Мето ми каза: Харесах едно момче”, разказа пред “24 часа” Джери Перейра. - Мина време и тръгваме да пътуваме за Колумбия. И на летището гледаме - отборът на Оесте пътува за мач. Същият отбор, който Мето беше гледал и от който си беше харесал едно момче. Казахме си: “Айде да потърсим това момче.” Точно си го казахме и хоп - той излиза от магазина срещу нас А момчето имаше специфично тяло, нямаше шанс да не го познаем. Веднага го прегърнах все едно съм негов приятел. Започнах да се усмихвам. Защото бяхме облечени различно, лесно е да се предположи, че сме мениджъри, можеше да има проблем, спънки в комуникацията. Питах го: “Искаш ли да играеш в Европа?” А той: “Искам.” Взех му телефона. И добре, че стана така”, разказва още Перейра за неочакваната среща, която впоследствие помага за привличането на Вандерсон.

“Дадох му визитка. И потеглихме. Но тогава гонехме други футболисти в Колумбия и се задържахме известно време там да гледаме мачове. Тогава взехме Себастиан Ернандес. Може би минаха 6 месеца и повече. Мето пак се връща в Бразилия да търсим играчи. Тогава Вандерсон вече беше в Португеза. Вече го гледахме на живо. Но той вече беше купен от една група - Порус, която беше собственик на Сан Мигел. И го бяха пратили под наем в Португеза. Когато бяхме там, намерих начин да вляза и да стигна пред вратата на съблекалнята чрез приятели, иначе е малко сложно - няма как да говориш с футболист след мач. Вандерсон пак прояви интерес да дойде в Европа. Собствениците на правата му се съгласиха да го продадат. Не беше евтино, но не беше и много скъпо. Така взехме Вандерсон. Не може да се каже, че беше случайно, но имаше намеса на съдбата. Той просто се появи пред нас. А онзи контакт се оказа много важен”, допълва Джери Перейра.

“После започнаха да го търсят мениджъри и да го съветват: “Ти не си футболист за България. Но той винаги е бил коректен. И на некоректните хора отговарял: Имам си договор с Лудогорец, обърнете се към Джери. Така подписа договор за още 3 години, до 2019-а. И всички са много доволни”, каза Перейра. Агентът, заиграл у нас през 1993 година като защитник на Славия, разказва, че Вандерсон е изключително трудолюбив и амбициран: “Тренира много. Още в началото дойде при мен и ми каза, че има нужда да свали един-два килограма, защото тук се играе друг тип футбол. След всяка тренировка той остава да тренира повече. Всеки ден. Никога не се случва с края на тренировката той да влезе веднага да се къпе. Винаги влиза във фитнес или прави още някоя обиколка. Професионалист е.”

“Много бразилски футболисти харесват повече живота. Но Вандерсон, както и другите момчета в Разград са преди всичко добри хора. Той е много вярващ в Господ, обичащ семейството си. Отговорен. Уважава парите, но не е от футболистите, влюбени в тях. Не прахосва, а инвестира”, разкрива още Перейра.

“Израснал съм в обикновено бразилско семейство. Имам брат и сестра. Започнах да тренирам на 8 години в школата на баща си. Той имаше малка школичка в Крузейро до Оесте”, разказва самият Вандерсон за детските си години и първото докосване до любимата игра. “В Бразилия футболът е религия и селекцията започва много рано. Брат ми също тренираше футбол, но спря. Аз за първи път ритнах топка на около 6 години. А след това осъществих мечтата на баща си Той много е искал да стане футболист, после предаде мечтата си на мен. Много съм щастлив, че я осъществих”, споделя Вандерсон пред “24 часа”.

Като малък Вандерсон има един футболен идол. Кой е той? Едва ли някой ще се изненада от отговора на бразилеца: “Роналдо. Феномена.” На въпрос дали е можело животът му да се развие по друг начин - така че днес да не е футболист, Вандерсон отговори: “Да, даже бях спрял за два месеца с футбола поради лични причини. Започнах да работя друга работа, но осъзнах, че това не е мечтата ми. А моята мечта беше същата като на баща ми - да стана футболист. И бързо се върнах към преследването ѝ. Джери Перейра ми разказа за Лудогорец и ме покани. Хареса ми и приех”, казва Вандерсон за онази среща с Руджерио пред съблекалнята на Португеза и последвалите контакти за трансфера му у нас.

Попитан не е ли рядкост за южноамериканските футболисти да са толкова отговорни, както разказват за него, Вандерсон отговаря: “Рядкост е, защото всички обичат партитата, но с възрастта хората се променят. Аз съм вече на 28 г. и трябва да се отнасям сериозно и отговорно.” Вандерсон има дете от бившата си съпруга в Бразилия. 28-годишният футболист живее в Разград с жената на сърцето си Таяни-Мишел. А сред най-любимите им същества е кучето им - померанът Куки. На въпрос какво най-много му харесва в България, Вандерсон отговаря: “Всичко. Да живея тук, ми харесва. Харесват ми плажовете, харесва ми природата, но най-вече ми харесва спокойствието. Защото в Бразилия е пълна лудница, престъпността е огромна. Постоянно можеш да станеш жертва на престъпление. Страшно е.” “Вода, добро утро и мерси - това бяха първите думи, които научих, когато дойдох в България”, казва още бразилецът. А че у нас му харесва много, доказва и друго негово желание. Нещо, което вече реализира съотборникът му Марселиньо - да заиграе за националния отбор на България. “Да, искам да играя за България”, призна Вандерсон пред “24 часа”.


Булевард

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация

Коментари

dexter
06.08.2016 19:34

Дай да напълним националния с мангали

REVOLUTION_
06.08.2016 15:46

Аве да си играе в делиормана, блеснал в един мач и вече в националния иска......

night_wolf1984
06.08.2016 15:39

България за българите...да отива да рита в Бразилския национален като е много добър !!! Не ,че нашите пращят от талант и дух,но пък са си Българи !!!

night_wolf1984
06.08.2016 22:39

нека съм тесногръд...ама искам да гледам Българси момчета като маламов,костадинов ,а не резервите на Браилия...Луиш,Перейро,Жаберсон и други незнайни войни ..от копакабана *smile*

rimlianin
06.08.2016 22:09

Само че има една доста голяма разлика , освен натурализирани си имат и родни звезди , докато при нас целият отбор е банда дървосекачи и не трябва да се допълват , а направо да се заменят всички

Kalinho
06.08.2016 20:42

то хубаво ама това вече са отживелици. Само виж на европейското какво беше - Швейцария, Германия, като нямаме таланти трябва да пробваме и този вариант (само, че с класни играчи и то на позиции на които нямаме никакви играчи).

Bitten
06.08.2016 19:03

Не че нещо ама по тая логика ти трябваше да живееш на река Волга ако всеки трябва да ходи там от където са тръгнали предците му. Расизма е жесток бич за човешкия прогрес и култура. Крайно време е да спрете да сте тесногръди идиоти.