"Никога не ми е било цел да стана треньор, но получих оферта от Анди Мъри, който ми е приятел, и осъзнах, че мога да съм добър в треньорството." Така Дани Валверду описа началото на пътя си като тенис наставник на пресконференция вчера, инициирана от Tennis-kafe.com. От миналото лято венецуелецът буквално преобрази играта на Григор Димитров и накара България да мечтае за титла на Гришо от Големия шлем.

 

– Как намирате оръжията, с които разполага Григор на корта?
– Мисля, че има много оръжия, но основните са неговият сервис, неговият форхенд и неговото движение на корта. Когато те вървят, той показва най-доброто, на което е способен, и смятам, че трябва да се фокусира върху тези три неща.

 

– Как така ретурът на Григор стана толкова добър през последните няколко месеца?
– Той посреща много добре, защото е много бърз играч и затова никога не съм разбирал защо ретурът му не е толкова добър, колкото трябва да бъде. Реакциите му са много бързи, което е едно от най-важните неща в тениса. Много работихме в тази насока. Намираше го за трудно, защото прекарахме дълго време върху този компонент, но оценява, че е важно.

 

– Бихте ли споделили нещо за личния си живот?
– Истината е, че никога не съм очаквал да бъда треньор и не ми е било цел да съм такъв. Когато спрях да играя, получих оферта да работя с Анди Мъри, който ми е приятел, но не знаех, че ще тръгна по този път. Отношенията ни се развиха много добре и осъзнах, че треньорството е нещо, в което мога да бъда добър. Животът е интересен с това, че се променя от ден на ден. Променят се и амбициите на човек. След като нещата се получиха с Анди, си дадох сметка, че правя нещо, което ми харесва и в което съм добър и се чувствам щастлив.

 

– Кои са трите съвета, които бихте дали на млад играч?
– Най-важното е да играе, колкото му се играе, без да му се поставят условия еди колко си пъти на седмица, еди колко си пъти на ден. Трябва да го прави с удоволствие и на ранна възраст да играе, колкото иска. След това идва мястото на треньора, който след 12-13 да го накара да вземе нещата по-сериозно. Другото е да се занимава и с различни от тениса спортове. Препоръчвам футбол, който е много комплексен. За да изгради борбен дух, младият тенисист трябва да участва в турнири от най-ранна възраст. Трябва да се започне, колкото се може по-рано в турнирна обстановка. Не само в тениса, но и в другите спортове. Трябва да се научи да се конкурира и да се съревновава.

 

– Колко важно е доверието в съюз като този между вас и Григор?
– Смятам, че е много важно. Първото нещо, поради което приех да работя с него, е, че имахме еднакво мнение за играта му и как да продължи да се развива. Както и за методите на подготовка. Но трябва да има доверие в комуникацията и вярвам, че когато един треньор изпраща послание, то трябва да бъде възприето достатъчно сериозно от играча. Затова в началото на един такъв съюз трябва да си внимателен колко информация предоставяш, за да бъде тя точната информация. В началото се печели доверие не със засипване от информация и с допускане на грешки, защото ако доверието не се изгради от самото начало, после е трудно за в бъдеще. Беше важно да му вдъхна увереност. Бих казал, че имаме страхотни отношения.

 

– Как виждате развитието на играта в бъдеще – ще се играе силно и мощно от основната линия или ще се завърне атакуващият стил сервис-мрежа?
– Мисля, че играта премина през различни периоди през последните двайсетина години – от много бърза до много добре сервиращи играчи, сервис-воле в края на 90-те и т.н… Но обикновено играта се адаптира спрямо времето и изпълнителите. Когато играчите със силен сервис излизат на мрежата, другите си казват, че трябва да прибегнат до по-добро посрещане. И когато го постигнат, сервис-мрежа вече не работи. А тези с добър ретур знаят, че трябва да са убедителни от основната линия, за да компенсират липсата на добър сервис. Смятам тази игра за отлична през последните 10-15 години и го виждаме от първите двама в ранглистата. Смятам, че следващата стъпка е тенисът да е по-агресивен и ни го демонстрират младоци като Кирьос и Зверев, които имат и сервис, но и страхотни и силни удари от основната линия. Рискът да търсиш уинъри от всякакви позиции е по-голям, но колкото повече се практикува този стил, рискът се минимализира.

 

– Как се подготвяте за даден мач?
– Гледам страшно много тенис, особено когато сме на турнири и по време на подготовката. Искам да развиваме играта на Григор и обръщам внимание на топ 10-топ 15, за да видим къде е той спрямо тях. И градим тактика да може да побеждава най-добрите. В последно време го карам и него да гледа много, защото това е важно за един водещ тенисист. Важно е да се гледа спорт като цяло, защото учиш много от големите атлети и от начина, по който правят нещата.

 

– Подкрепата на публиката е много важна. Бихте ли разкрили какво правите, за да я спечелите на ваша страна?
– Смятам, че най-добрия начин за това е с усилията, които хвърляш на корта. Когато човек си плаща билета, за да гледя някого, първото нещо е да иска играчът да дава всичко от себе си. Другото е да им осигуряваш зрелище и да ги забавляваш – може с играта си, може с излъчването си. От моя гледна точка е важно да е с тениса. Трябва да си фокусиран и по-сдържан на корта, а в по-дългите мачове е важно да съхраниш енергия. Затова искам Григор да ги забавлява с добър тенис, а не с емоциите си. Или ако има емоции – да са положителни. Като обобщение – две неща – публиката се печели с добър тенис и с харизма. Феновете харесват това и това е причината да си плащат билетите.

 

– Григор каза, че много пъти е разигравал мача с Надал отново в главата си. Как се чувствахте вие?
– Честно казано, бях повече разочарован за него. Разбира се, че когато загубиш голям мач има доза горчивина, но се гордея с начина, по който той изигра двубоя от началото до самия край. Това бе най-доброто му представяне от началото на съвместната ни работа не само на тактическо ниво, но и на психологическо. Бях повече разочарован за него, че не успя да спечели, след като вложи всички тези усилия, но тенисът има странни начини да развива кариерите на играчите. Трябва да минеш през тези двубои, за да постигнеш по-големите цели и мисля, че топ тенисистите са минали през тези сблъсъци много пъти. Трудно е да трябва да преглътнеш загуба, защото по мое мнение, той бе по-добрият състезател на корта и трябваше да спечели, но в спорта това не се случва винаги. В крайна сметка печели този, който спечели последната точка, но лично аз не се чувствах толкова разочарован, защото бе окуражаващо да видя, че Григор може да играе по този начин, а сега и той го знае. Не искам той да е доволен или не от този резултат, защото най-лошото, което може да се случи на един спортист е да е доволен от едно постижение, вместо винаги да гледа към следващата стъпка.

 

– Бихте ли споделили с нас как успявате да „тренирате“ задържането на мотивацията за дълъг период от време?
– Това е най-голямото предизвикателство, защото всички знаете, че тенисът се играе през цялата година без сериозни паузи. Играчите трябва постоянно да са максимално мотивирани и това не е само тяхна задача, но и работа на екипа им. Голяма част от работата ми е винаги да давам на Григор краткосрочни цели, защото понякога човек може да се фокусира твърде много върху дългосрочните и да забрави за по-малките, които се отнасят до всяка седмица в тура и които реално са в основата на мотивацията. Това, което правя обикновено е, да му дам няколко по-малки цели за всяка от следващите седмици, няколко малко по-големи за следващите два-три месеца и няколко сериозни за целия сезон. Поставянето на цели не само в тениса, но и в живота е най-добрият начин да вървиш напред всеки ден.

 

– Вече говорихте за цели. Какви за вашите спрямо Григор и кога смятате, че той ще може да покаже пълния си потенциал?
– Той ме изненада с това, колко бързо се приспособи към тренировките и колко бързо постига целите пред него. Трябваше да започна да му поставям все по-сериозни и по-сериозни цели, защото той непрестанно се представя над очакванията ни. Постигна всяка една цел, която си поставихме от началото на съвместната ни работа. Бих казал, че най-краткосрочните ни цели са между 2-4 седмици, следващите между 3-4 месеца и дългосрочните достигат до 12 месеца. Бих казал, че за да може Григор да достигне максималния си потенциал, все още ни трябват межде 8-12 месеца. Намираме се още в начална фаза на работата ни, в която трябва да изградим стабилна база за игровия му план и след това можем да се фокусираме върху този план. Както казах обаче, той непрестанно постига целите по-бързо, така че може и да се нуждаем от по-малко време.

 

– Как успяхте да постигнете тази увереност в играта на Григор дори и когато загуби дадена точка?
– Той е напълно различен играч, когато има позитивна настройка по време на мач. Това, разбира се, е трудно за постигане, но той влага много усилия, защото разбира, че това му помага. Работим и говорим постоянно затова. За един тенисист отнема много емоционална и психическа енергия да е винаги позитивен, дори когато нещата за него не се развиват добре на корта.

 

– Кое е най-важното нещо за един треньор като лично качество?
– Таймингът и начинът, по който му доставям информацията е изключително важен. Например – след мач може да има нещо, което искам да споделя с Григор, но може да избера да му го кажа на следващата сутрин. Опитът ти дава възможност да избереш правилния момент и за щастие аз имах шанса да работя с няколко топ играчи. Важно е да подбереш мига, в който тенисистът е в правилното психическо състояние, за да го разбере.

 

– Обратно към Australian Open – ако Григор бе достигнал до финала, каква щеше да е стратегията ви за мача с Федерер?
– Григор щеше да е в добра позиция, защото след тежкия мач с Надал, той нямаше никакви физически проблеми на следващата сутрин. Това бе едно от притесненията ми, защото аз го подготвям да спечели титла от Големия шлем, а не да достигне до полуфинала. Бе изключително окуражаващо за мен, за него и за целия щаб, че той се чувстваше прекрасно след двубоя с Надал, така че физически той щеше да има превъзходство срещу Федерер, защото се видя, че на финала Роджър и Рафа потеглиха в бавно темпо заради умората от последните мачове. Григор щеше да има предимство заради кондицията, но напрежението от първия финал в Шлема щяха да повлияят, както и опитът на Федерер, но нямаше да променя много тактиката на Григор. Той играе своята игра и това е най-важното за него. Да доминира от сервис, да е стабилен от основната линия и да движи съперника си. Нямаше да променя много, но мисля, че началото на финала щеше да е много важно, защото Григор щеше да има физическо предимство. Бях малко разочарован, че Григор не достигна до финала, защото вярвам, че имаше добър шанс да го спечели.

 

– Щяхте ли да му кажете, че първият гейм или първият сет са най-важни?
– Щях да му кажа, че първият час от мача е ключът, така че щях да изискам да се раздаде максимално в първите 60 минути и след това да видим, какво ще се случи. Вярвам, че ако можеше да си спечели предимство в резултата след този един час, щеше и да се освободи от нервното напрежение, което е изключително важно.