Годините позлатиха и разказвача на футболни приказки

14:07
Годините позлатиха и разказвача на футболни приказки

Утpe най-големият съвременен български треньор Станимир Стоилов ще отпразнува половинвековен юбилей. 50-ата годишнина заварва Мъри далеч от неговия любим Левски. В момента той пише най-славните страници от историята на местния Астана, с който игра в груповата фаза, както на Шампионската лига, така и на Лига Европа. И засипа шефовете си с трофеи на вътрешната сцена, за да се извиси до нивото на върховно футболно божество в цял Казахстан. Успехът в необятната бивша СССР обаче е ценен, но много по-ценен, а и труден бе този с Левски, който заради Мъри също се докосна до най-чистия вид на модерния футбол.


Именно Станимир Стоилов е човекът, донесъл най-големите успехи на "сините" в последните 25 години. А специално в Европа може би и за всички времена. Периодът, когато той беше на "Герена", е последният, в който беше наистина хубаво и приятно да си от Левски. Никога дотогава "синята" общност не е била едновременно толкова щастлива, единна и сплотена. Неслучайно големият поход на Левски в турнира за Купата на УЕФА през 2006-а беше наречен "Синята приказка". Привържениците на отбора наистина се чувстваха като във вълшебен свят заради пленителния разказвач Мъри и неговите герои. Последните се сменяха. Веднъж Бабангида, друг път Копи, след това Домо, после Топчо, Седрик, Георги Петков, Ричи, Мечо, Бижутера... Само приятните моменти не спираха, докато... не се появи един "British homosexual" в черни дрехи и не сложи точката. След това обаче имаше време за една, ако не по-качествена, то поне по-бляскава глава.


Кариерата на Мъри и на терена обаче бе не по-малко вълнуваща. И последните му години като играч далеч не са това, с което трябва да го помним като футболист.


Неговият път започна в Хасково. В родния си тим остана до 1990 година, когато премина в Левски. Първият му период на "Герена" приключи през 1992 г. В него спечели два пъти Купата на България и премина в турския гранд Фенербахче. За колоса от Истанбул игра срещу Ботев (Пд) в турнира за Купата на УЕФА. Българският тим отпадна след 2:2 и 1:3. След като се върна в България бе 6 месеца в ЦСКА. В този период отбеляза единствения си гол във Вечното дерби с червения екип. Това стана на 24 април 1994 г., когато Левски победи ЦСКА с 4:1, а в края на двубоя Мъри вкара почетния гол за "армейците". През лятото на същата година се върна в Левски и сложи фланелката с номер 9. След напускането на Наско Сираков, Станимир Стоилов и Даниел Боримиров станаха водещите реализатори на Левски. При една победа над Шумен с 6:1 Мъри вкара 4 гола. Голямата разпродажба, предприета от Томас Лафчис и Андрей Желязков през 1995 година, не подмина и Станимир, който бе трансфериран в португалския Кампомайорензе. През сезон 1997/98 Наско Сираков, който се изявяваше като треньор на Славия, го взе при "белите". През следващото първенство двамата вече бяха на "Герена" - Мъри като футболист, Сираков като директор. В този период Стоилов стана капитан на Левски и три пъти вдигна шампионската титла. По това време той вече бе преквалифициран в защитник и сложи фланелката с номер 3.


Мъри не бе сред най-големите любимци на публиката като играч, но пък вършеше отлично работата си на терена. Далеч преди да приключи кариерата си започна да се готви за треньорската работа и стриктно да попива от методите на големи специалисти като Люпко Петрович и Славолюб Муслин, с които работи в Левски.


През 2003 година с хубав бенефис на "Герена" окачи обувките на пирона, а само година по-късно Наско Сираков го номинира за старши-треньор на Левски и сложи началото на следващата златна страница в историята на клуба. Има един израз, че до всяко хубаво нещо се стига трудно. Той на 100% се потвърди и при Мъри. Преди да стане разказвач на приказки трябваше да мине не през един и два много тежки моменти. Беше посрещнат с недоверие и освирквания на първите си тренировки от феновете на "Герена". Недоволството се засили и бе прераснало в гняв след отпадането от Беверен през есента на 2004 година за Купата на УЕФА. "Сините" бяха оставени на жребия срещу белгийците в кръга преди груповата фаза на турнира и трябваше да ги преодолеят. Вдигна се голяма истерия отпадането, но истината е, че да бъдеш елиминиран от среден белгийски отбор не е толкова срамно. Тандемът Сираков - Стоилов оцеля в този критичен момент и много скоро собственикът на клуба Тодор Батков обра плодовете от този свой ход. Както и от този, при който реши да остави Мъри и Наско, след като титлата през 2005-а отиде в ЦСКА. Загубата от Публикум през лятото на същата година с 0:1 отново нажежи обстановката до червено. Тандемът СС устоя и на тази буря. Тогава имаше и журналисти, които след загубата в Словения написаха, че амбициите на Левски за влизане в групите на турнира за Купата на УЕФА изглеждат гротескно. А само след няколко месеца не щадяха хвалбите си към отбора. След години дори започнаха да си приписват заслуги за успехите на онзи Левски...


"Сините" спечелиха две титли, две Купи и две Суперкупи под ръководството на Мъри. Много по-ценно от това обаче бяха успехите в Европа. През сезон 2005/06 Левски изигра 14 мача в турнира на УЕФА и бе спрян чак на четвъртфиналите и то със съдийската тесла в първия мач срещу Шалке. В нито един момент от двата двубоя, докато съперниците бяха 11 срещу 11 на терена, Левски не бе надигран.


През лятото на същата година Левски стана и първият български клуб, пробил в груповата фаза на Шампионската лига, след като елиминира италианския Киево след 2:0 в София и 2:2 във Верона. Колкото и да се правят опити тези успехи да се омаловажат с посочването на какви ли не благоприятни обстоятелства, истината е, че тогава Левски имаше изграден прекрасен облик. Играеше красиво и резултатно. Постави и рекорд по голове през 2007-а в първенството - 96, който едва ли скоро ще бъде надминат дори от все по-могъщия Лудогорец.


След това обаче дойде един кошмарен сезон. Тимът изостана с 16 точки от ЦСКА, отпадна безславно и без да отбележи гол срещу скромен съперник като Тампере. Дори и тогава обаче се видя, колко променена вече е синята публика и нейното мислене, благодарение на прекрасните предишни две години. Въпреки резила срещу финландците, хората по трибуните изпратиха с овации отбора, защото осъзнаваха, че това е последният път, в който го виждат. И му дадоха овациите си за цялостно творчество. И за всичко хубаво, което бяха видели и усетили в продължение на тези две години. Нещо, което никога дотогава не можеше да се случи след такава загуба. За да ти ръкопляскат след провал и то в България, значи преди това наистина си направил свръх неща.


В началото на май 2008-а Тодор Батков освободи тандема Сираков - Стоилов и оттогава по-добри времена до 100-годишния юбилей, а и в годините след него, така и не дойдоха. Хубавите спомени, оставени в съзнанието на хората от Мъри обаче едва ли някога ще си отидат. Както и надеждата, че ще дойдат още такива. Наистина изглежда въпрос на време Мъри да се върне на "Герена". Той самият също е казвал нееднократно, че това рано или късно ще се случи. Винаги, когато Левски си търси треньор името, което първо изплува, е това на Станимир Стоилов. На своята 50-а годишнина той разказва приказки и се радва на голямата любов на феновете в Казахстан. А големият въпрос е ще има ли нова синя приказка на "Герена" с този разказвач, който с годините явно става все по-златен.


"Меридиан Мач"

За да пишете коментари, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация

Коментари

Mark.Bulgaria
Mark.Bulgaria
28.04.2017 20:56

Добър треньор. Би накарал отбора си да играе атакуващо дори и срещу Барселона.