Честито Рождество Христово!

11:13
Честито Рождество Христово!

На 25 декември празнуваме Рождество Христово - Коледа, също позната като Божик или Божич. Това е един от най-големите църковни празници в християнския свят.

Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос.

Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят. Витлеемските пастири са първите хора, които се покланят на Бога-Син. Почитат го и трима източни царе, доведени на мястото от изгрялата над небето звезда. Следвайки обичаите на времето, царете подаряват злато, ливан и смирна.

Православните християни честват Рождество Христово наравно тържествено с Великден. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. Отбелязва се на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква и на 7 януари (по юлианския календар). В България е официален празник с решение на 9-ото Народно събрание от 28 март 1990 г. В предимно християнските страни Коледа е икономически най-значимият празник в годината, а се отбелязва като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа и други митични персонажи. На Коледа християните празнуват раждането на Иисус. Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр.

Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата "календе"). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания. Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината. Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като "слънце на правдата".

През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Западна Европа - сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство. С идването си той донася частица от светостта на небесния мир - красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).

Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев-слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и др. свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Обикновено групите от коледари се състоят от старец, баба, трохобер, гайдар и четници певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома. От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището - кмета, попа, също и даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и забодена в него пара. Домакинята дава сито с пшеница, което коледарите ръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Пеят се песни за всеки от семейството - от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия.

На Коледа всички ходят на църква. Прави се традиционното общоселско хоро. По традиция Коледа се празнува в нашата страна 3 дни. Според народните вярвания, ако вземеш сол на заем по Коледа и не я върнеш, ще те болят очите. Ако ти писне ухото на Коледа, означава, че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш ще се сбъдне.

На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо.

Трапеза: пита, баница, пача, печен дроб, пастърма със зеле, свинско с праз, печена кокошка.

На Коледа се коли прасе. Трапезата не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат.

На Коледната трапеза могат да се видят хлябове и питки с различни форми и шарки, които също са свързани с големия празник, а са и възпети в песните на коледарите. Много от тях според старите традиции са с формата на различни селскостопански сечива, с които се обработва земята, за да се роди житото, или върху тях са изрисувани и обозначени селските сечива, занаяти, покъщнина, домашни животни, без които животът в селото е немислим. Някои от тези важни за семейството фигури са очертани с орехови ядки, с ябълкови резени, други са оцветени, съобразно вкуса и въображението на стопанката. Освен тях се омесват и изпичат краваи или малки питки с кръстове, които се дават на коледарите, когато запеят на пътната врата. Върху някои от тях се поставя и по една паричка - символ на благоденствие и богатство.

Според най-старите традиции, брашното за тези религиозни хлябове или питки се пресява три пъти, за да стане "копринено", както се пее за него, а водата, с която се замесва, трябва да бъде донесена в бяло менче от девойка или млада булка в къщата, която още не е раждала. 

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация

Коментари