В последните години футболът в Европа, а и в другите континенти се разви твърде бързо. Напредъкът в областта на компютрите, фармацефтиката и други отрасли направиха от играчите "роботи". Употребата на "уж" позволени добавки крие в себе си рискове, а някой играчи като Антонио Пуерта,  Марк Вивиен Фое, Паоло Серджиньо (Сае Каетано), унгарският футболист Миклош Фехер (Бенфика) намериха смъртта си на зеления терен след проблеми със сърцето.

Програмите на ФИФА и УЕФА в рамките на една календарна година са повече от претоварени. Изключително многото мачове и дълъгият период от време, в което всеки футболист е поставен под стресова ситуация изграждат антихуманната картина на съвременния футбол и всичко това само заради парите.

Парите - носител на стойност, споразумение в дадена общност нещо да бъде използвано като средство за размяна.

В годините на зараждане на футбола (1888г. в Англия) се играят едва по няколко мача, а в наши дни цифрите са с пъти по-големи. Днес играчите в най-силните европейски клубове изиграват по 70-80 мача, което прави средно по един на 4-5 дена. Твърде непосилно е за който и да е футболист.

Все повече именити отбори се превръщат в апетитна хапка за богати господа, които целят да влагат капитала си в най-великата игра. Над всички богати клубове се откроява "Белият балет". След назначаването си на президентския пост Флорентино Перес хвърля милиони за закупуването на доказани играчи като Фиго (70 млн), Зидан (76 млн), Роналдо (45млн), Серхио Рамос (27млн). Отборът на Барселона също не стои пасивен и похарчва 40 млн за Овермас през 2000г., Савиола (33млн), Роналдиньо (27млн) и т.н..

На "Албиона" нещата в последните години не изглеждат по различно. След идването на Абрамович в Челси, на тайландският екс министър Шинаватра в Манчестър Сити, след закупуването на Манчестър Юнайтед и Ливърпул от американски предприемачи умопомрачителните суми за трансфери завладяха и острова.

45-те милиона похарчени за украинската перла Шевченко оглавяват класацията за топ трансфери. След него в листата се нареждат играчи като: Уейн Руни (30 млн), Торес (36 млн), Майкъл Карик, преминал от Тотнъм в Манчестър Юн. за 27 млн, Кристиян Роналдо (12 млн), Бербатов (16 млн), Ван Нистелрой (19млн), Петър Чех (7млн) и други.

Толкова много пари, които крият в себе си толкова много рискове. Рискове за здравето на играчите, рискове от обезличаване на човешкото и моралното. Нима в миналото, когато играчите са излизали предимно за честта на клуба и своята не е имало тръпка. Нима стадионите в миналите години не са се препълвали часове преди мачовете, нима не е имало шампиони, титли...

Сега животът във футболните среди е коренно различен. Играта вече не е игра, а е средство за задоволяване нечии прищявки. С приближаването на януари, все повече се тиражират новините за трансфери през зимния прозорец на Роналдиньо, Давид Вия и други, а цифрите, те са извън възможността на разума. Бразилецът ще получава 45 000 евро на ден, ако приеме офертата на руския олигарх Абрамович. Това автоматично би го изстреляло на върха по приходи във футболните среди, но това ли е най-важното?

Нима тези хора с костюми и вратовръзки не биха могли да помогнат на деца в неравностойно положение, нима сред онези всички деца по сиропиталищата не би се намерила поне една бъдеща звезда? Могат, но много по лесно е да решиш да си купиш поредната (четвърта) яхта или някоя звезда, от колкото да инвестираш в бъдещето на света. Да задоволиш прищявките си е толкова героично.

На нас обикновените хора, обикновените зрители или т.н фенове, не ни остава друго, освен да наблюдаваме отстрани войната на милиардерите, пък била тя с цената на човешки животи на и извън зеления килим.