Съдът се произнесе: Томов е невинен!

14:34
Съдът се произнесе: Томов е невинен!
35-ти състав на СГС със съдия докладчик Светла Букова призна Александър Томов за невинен за присвояване чужди пари в размер на над 3 милиона евро на футболния клуб ЦСКА.

Съдът го призна за невинен и по обвинението за източване на над 29 милиона евро от "Кремиковци".

Прокуратурата настояваше Томов да бъде осъден на 10 години затвор.

В началото на 2011 г. Софийският градски съд се произнесе с ефективна присъда от 9 години затвор за Томов. Две години по-късно апелативният съд върна делото за преразглеждане. Процесът стартира за втори път през април миналата година.

В понеделник, 16 февруари, Томов обяви, че е убеден, че делото ще завърши със стратегически успех за него.

"Ясно е, че обвинението е антиконституционно. Ако имаше някакво обвинение още Митал щеше да ни обвини. Умишлено нито един от индийските колеги, които са подписвали тези документи не са поканени като свидетели, а те са десетки души. Второто нещо е, че по никакъв начин няма увреждане на ЦСКА и на Кремиковци. Това са не само законни и правомерни сделки, което се доказва в делото, но това са били и сделки в интерес на дружеството. Най-голямото доказателство е, че имаме окончателни решения на Софийския апелативен съд и ВКС за състоянието на "Кремиковци" в периода до 2007 година, когато ние сме били отговорни за дружеството. Там нещата са безспорни, т.е. нищо ново отпреди седем години. Преди седем години е имало поръчка някой да бъде нарочен за фалита на "Кремиковци" и те са избрали нас. Сега прокуратурата внесе същите неща от пролетта на 2008 година. Фактите са едни и същи, но те твърдят, че това е присвояване, а ние, че са търговски сделки. Те въртят, за да се протака, защото колкото повече се отдалечава във времето, толкова повече се забравят нещата. Изгонването на Митал доведе до срив и тези, които искаха "Кремиковци" се опариха, защото това не беше лъжица за тяхната уста", каза босът на ЦСКА.

Булевард

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация

Коментари

reuters
17.02.2015 21:11

Станишев може и да е виновен за Кремиковци и за влизането на ДАНС в ЦСКА,но всички се интересуват защо Лупи позволи това след като беше голям човек по онова време.

night_wolf1984
17.02.2015 22:26

Мда любопитни факти....

slavcho.slavchev.7
17.02.2015 22:01

Според мене Станишев бе нарочил Томов , като сложим и Кремиковци който си бе апетитна хапка нещата си идват на мястото !!!

sensea
17.02.2015 20:08

Дайте го на Кремиковските работници ...те да го съдят ....като в Арабия.....

slavcho.slavchev.7
17.02.2015 20:02

Томов може да е всякакъв убеден съм че заслужава да е затвора но не заради кремиковци !!!Всеки много добре знае че главните виновници бяха Сергей Станишев и министъра на финансите по онова време .Те трябва да бъдат съдени !!! Дал съм факти на който не му харесват негов си е проблем !!! Факт , че сергейчо изгони 3 потенциални инвеститори от България !!!

Jason_Scotland
17.02.2015 19:46

ПС. Нямам нищо общо с тез схеми или хора инак. Некой да си не помисли, че се правя на интересен. Просто произвеждах и доставях продукти за което ни се плащаше. Предприятието е все още едно от най-стабилните в региона а работниците най-добре заплатените в града.

Chelsea86
17.02.2015 15:20

Това е България, страна мечта за всеки мафиот и престъпник... Човек откраднал една кокошка, защото семейството му няма какво да яде лежи 2 години, а престъпници и крадци като Лупи присвояват милиони и накрая се оказва, че милионите сами са изчезнали!
Както се пее в песента на Слави Трифонов "Нема такава държава" ФАКТ! *wink*

miro211
17.02.2015 19:11

Слави само пее, плюе, но нищо не прави...само критикува!

slavcho.slavchev.7
17.02.2015 15:10

Преди да коментирате някоя глупост прочетете истината за Кремиковци !!!!

Петър Димитров, министър на икономиката и енергетиката в правителството на Сергей Станишев, изпраща на главния прокурор Борис Велчев писмо 11-00-70/12.03.2008 г., в което твърди, че “управляващите и представляващите “Кремиковци” АД, предвид лошото финансово състояние на дружеството, не са изпълнявали задължението си, регламентирано в Търговския закон, и не са сезирали компетентния търговски съд с искане за обявяване на несъстоятелност, с което се допуска продължаване на разпоредителни сделки с активите, което още повече увеличава задълженията на дружеството и уврежда бъдещата маса на несъстоятелността.” В писмото се посочват предполагаеми престъпни деяния от страна на ръководителите на Кремиковци по чл. 219, 220 и 227 Б от НК, и се иска извършването на проверка по същите – за периода май 2006 – март 2008 г. С други думи – министърът на икономиката твърди, че предприятието е било във фалит в посочения период, но това негово състояние е укривано от управляващите го. Тези твърдения обаче много сериозно се разминават с истината – и на практика осъществяват състава на набедяването, което, както е известно, е тежко престъпление. Всъщност министърът откровено лъже в писмото си до главния прокурор – и категорично доказателство за неговата лъжа е решението на Апелативния съд от ноември 2008 г., в което изрично се посочва, че “дружеството не е било декапитализирано за периода към 31.12.2005 г., нито към 31.12.2006, и към 31.12.2007 г.”, че в този период е налице “тенденция към увеличаване, т.е. подобряване коефициента на рентабилност на собствения капитал”, както и че “за периода от 31.12.2005 г. до 06.06.2008 г. “Кремиковци” АД е извършило плащания в общ размер на 4 207 552 565 лева”. В резултат на което с решение на съда се отменя решението по делото за несъстоятелност на Софийски градски съд и се определя 06.06.2008 г. за начална дата на неплатежоспособността на “Кремиковци” АД. Сродно е решението и на Върховния лондонски арбитражен съд, който определя същата дата. Редно е прочее да се запитаме – какво по-точно се е случило между 31.12.2007 г. и 06.06.2008 г., за да се стигне до фалита на едно от най-големите български промишлени предприятия? Отговорът е тежък, но трябва да бъде казан ясно: “Кремиковци” АД е жертва на изкуствено организиран фалит, в чиито схеми участват министър-председателят Сергей Станишев, министър Петър Димитров и други официални и неофициални лица (сред които и такива, съдени в момента за организирана престъпна дейност). Истината е, че не хората, ръководили комбината в периода 2005-2007 г. са укривали неговото състояние на неплатежоспособност, а че същото е предизвикано с пряката намеса на държавата и съдебните органи, включително поверената Ви прокуратура. Доказателствата за това, че на практика е предизвикан изкуствен фалит, са ясни и измерими – достатъчно е само да сравним икономическите разултати от дейността на “Кремиковци” за края на 2007 и август 2008 г. В края на 2007 г. просрочените дългове на “Кремиковци” възлизат на не повече от 380 млн. лева, при активи на стойност 2,4 милиарда лева – според оценка на одиторска компания. За 2008 г. просрочените задължения са вече 2,2 милиарда лева, а към 2010 г. нарастват до 2,4 милиарда, като активите на комбината се измерват с 316 млн. лв – това е сумата, за която комбинатът е продаден на фирмата “Надин”, която в момента го реже за скрап. Иначе казано – 1,8 милиарда от дълга е формиран през 2008 г. Цената на акциите на борсата също е показател за това кой и кога е съсипал “Кремиковци”. От март 2007 до март 2008 г. цената на акциите расте – за да достигне до 40,8 лв. за акция (при номинал от 1 лев) през ноември 2007 г. След намесата на държавата в дружеството цената много рязко пада – за да достигне почти нулева стойност през 2009-2010 г. През 2007 г. комбинатът произвежда продукция на стойност 1,6 милиарда лева – равни на около 3% от брутния вътрешен продукт на страната. През 2006 и 2007 г. комбинатът внася в националния бюджет близо 500 милиона лева – и задълженията му към НАП са нулеви. Бизнес планът за 2008 г. предвижда в държавната хазна да бъдат внесени още 240 милн. лева. Вместо това е реализирана загуба от 300 млн. лева. Каква е причината за този печален резултат – и респективно за пропуснатите от държавата ползи в размер от един милиард лева от 2008 г. до днес? Отговорът е парадоксален: причината е в усилията на правителството да фалира предприятието. По трудният въпрос е – защо. В периода, за който се твърди, че “Кремиковци” АД е в прикриван от неговите собственици фалит, комбинатът е частно предприятие – само 26% от акциите му са държавни. Докаран до фалит при правителството на Жан Виденов, той е купен за един долар от Валентин Захариев (но с близо един милиард лева задължения) и препродаден за 110 милиона долара на индиеца Прамод Митал – на 15 август 2005 г. Тезата, че оттогава до 2008 г. предприятието е било в скрит фалит, просто не издържа критика. Скоро след сделката “Кремиковци” АД има нулеви задължения към бюджета, произвежда около 3% от брутния вътрешен продукт на България, а неговата продукция оформя 10% от износа за ЕС. На този фон идеята да бъде фалиран “Кремиковци” и да бъдат прогонени чуждите инвеститори изглежда дива и варварска – но не и необяснима с оглед манталитета на управляващите. Смисълът на цялата операция е миналото през фалит предприятие да бъде придобито от държавата, като същата се конституира като негов най-голям инвеститор, и след това продадено – вече изчистено от дълговете си – на когото трябва. Като модел е визирана сделката със „Стомана” – Перник, без да се отчита, че става дума за технологически различни предприятия – и че „Кремиковци” не може просто да бъде спряно, а сетне пуснато отново, без това да доведе до огромни загуби. Политическата сметка пък е свързана с идващите парламентарни избори – като се е разчитало при евентуална смяна на собствеността както на комбината, така и на футболния клуб ЦСКА, закупен от Прамод Митал и тяхното влияние да бъде използвано в предизборната борба. И най-сетне е ставало дума и за конкретни интереси – тези на небезизвестните братя Пламен и Йордан Стоянови, по-известни като братя Дамбовци, и тяхната компания “Екометалинженеринг”. Очаквало се е именно Дамбовците да бъдат и реалните купувачи на комбината – или поне да го доизточат ефективно покрай изкуствения фалит; авторите на този сценарий обаче не са предвидили, че покрай икономическата криза и особено покрай очевадните опити на държавата да смачка “Кремиковци”, няма да се намери банка, която да отпусне пари за оборотен капитал – а размера на тези суми се измерва с десетки милиони евро. Така – покрай икономическите интереси на Дамбовците и политическите интереси на БСП, “Кремиковци” е унищожен и в момента се реже на скраб, а стотици фирми и десетки хиляди работещи, свързани с него, са изхвърлени на улицата. Атаката срещу „Кремиковци” е предшествана от няколко прецедента, които безспорно заслужават внимание. Комбинатът е бил охраняван от охранителна фирма на Филко Славов – бивш шеф на баретите, срещу скромната сума от половин милион месечно. Въпреки това обаче кражбите и злоупотребите от най-различен тип са ежедневие – като се почне от изчезването на цели пудони стомана с общо тегло 300 тона и стойност един милион евро – и се стигне до набези на цигански банди, които крадат метали и ги продават на братята Дамбовци, които след това го продават отново на “Кремиковци”. Братята практически са овладели позиции на входа и изхода на предприятието, заемани преди тях от „Мултигруп” – и са основни действащи лица при активното мероприятие, разиграно от Сергей Станишев и неговия министър Петър Димитров. В крайна сметка назначеният през 2007 г. изпълнителен директор Александър Томов, който заема този пост само четири месеца, прекратява договора на Филко Славов и наема като охрана Груп „4” на пет пъти по-ниска цена. Новите охранители ограничават кражбите и набезите, което очевидно не се харесва на Дамбовците; паралелно с това Прамод Митал нарежда да бъде отнет кабинетът на тъй наречения „директор по сигурността”, който не е друг, а небезизвестният Алексей Петров. Последствията не закъсняват. Александър Томов е грубо заплашен лично от Алексей Петров и призован “да внимава в картинката”. В края на ноември в завода за стомана избухва голям взрив, който отнася покрива – само по чудо няма жертви. Вътрешните разследвания показват, че става дума за саботаж. Дни по-късно избухва пожар в кабелния отсек на производството за валцуване – като финансовите загуби са повече от чувствителни. Когато във връзка с тези събития Александър Томов иска среща с вътрешния министър Румен Петков, получава неочакван съвет: „знаеш ли, свържи се с Алексей Петров. Той е много влиятелен на територията на Пето районно.” След тези опити за сплашване следва бруталната намеса на българското правителство. На 28.01.2008 г. министър Петър Димитров назначава проверка в счетоводството на „Кремиковци” АД, чиито резултати дори и няма да дочака, преди да сезира прокуратурата. В началото на 2008 г. започва масирана медийна кампания, която цели да внуши, че в „Кремиковци” АД се извършват крупни кражби. През февруари същата година НЕК, Булгаргаз и БДЖ отказват доставки на стоки и суровини за комбината с искане да се обслужат незабавно старите задължения отпреди приватизацията – което е в пълен разрез с постигнатото споразумение, постигнато между тях и „Кремиковци” от 2006 г. Следва вече визираното писмо на Петър Димитров до главния прокурор – то изтича в медиите и Прамод Митал незабавно напуска поста си и страната, отвратен от лицемерието на българските власти. В същото време това писмо разколебава и банкерите, които отпускат оборотен капитал за „Кремиковци, и инвеститорите, които в този момент са в преговори за купуване на комбината. Спирането на доставките от държавните монополисти пък разколебава и другите доставчици на оборудване и суровини, поради което братята Дамбовци стават монополисти, застанали на входа и изхода на предприятието. В началото на февруари Александър Томов се оттегля от директорския пост – като на негов място е предложен Велин Филипов, съветник на министър Петър Димитров – и по изрично искане от страна на държавата се приемат регламенти, според които никакви решения, свързани с финансови заплащания, не могат да се вземат без съгласуване с нейния представител. Старата охрана начело с Филко Славов е върната, а корумпираните директори, освободени от предишното ръководство, са възстановени на работа. Най-тежкият удар върху „Кремиковци” обаче е свързан с умишленото неплащане на лихви към държателите на облигации по облигационния заем, взет от Прамод Митал през 2006 г. – чрез който между другото са изплатени 123 милиона лева и 63 милиона евро задължения на „Кремиковци” към българската държава. Лихвите са успешно заплатени през 2007 г., но през 2008 никой и не е помислял да ги плаща – което автоматично прави целия заем изискуем. Така към средата на май към дълговете на „Кремиковци” се добавят близо 700 милиона лева. Последният пирон в ковчега е забит отново от министър Петър Димитров, който предявява иск за още 700 милиона лева стари задължения за периода 1993-1998 г., които са отдавна отписани. Този иск е обжалван пред съда и е отменен от него – но върши чудесна работа за това да се пледира, че предприятието е във фактически фалит, а държавата е най-големият му кредитор. Допълнително в списъка на най-големите кредитори, съставен през август 2008 г. от синдика Ана Миленкова и използван като доказателство при откриване на процедура за несъстоятелност, фигурират редица задължения, които са надписани – като задължението към „Стейттрейдинг корпорейшън” например, или представляват задължения към фирми, които са собственост на самия комбинат. Дори и бегъл анализ на тази ситуация доказа безспорното: разликите в икономическото състояние на „Кремиковци” между 2007 и 2008 г. са драматични, а огромната част от дълга е натрупан вследствие определени действия или бездействия на правителството. Иначе казано: фалитът на „Кремиковци” АД е умишлено предизвикан. Едно от най-сериозните доказателства за личната съпричастност на Сергей Станишев към това престъпление е прогонването на двамата крупни инвеститора, които се опитват да купят предприятието след оттеглянето на Прамод Митал.

Kalinho
17.02.2015 23:41

добър ама го е написал Едвин Сугарев и много от нещата са преиначени и много съмнителни (да не кажа измислици и лъжи). Общо взето всеки може да напише такава история за всеки и фактите са други. Кремиковци го разграбиха за отрицателно време и основния виновник е на свобода. Не казвам, че и стани шеф не открадна много и той трябва да е в затвора. ама да казвате, че ликвидатора е невинен срам ...

Kalinho
17.02.2015 19:22

чисто информативно ти вярваш ли, че сашето е невинен ? Ако е така пробвай да убедиш над 5 хил. работника от Кремиковци които останаха безработни (не казвам, че само той е виновен но интересно как повечето неща стават докато той е там). Част от тях все още не могат да изплатят кредитите си, тък като са безработни.

bayo45
17.02.2015 14:54

Както винаги в България, мошениците и крадците остават не наказани.Както винаги в тази държава няма виновни и никои за нищо не одговаря.Всицки са чисти и невини.Бреиииии!!!???Я ги погледнете само как си живуркат и как ни се смеят в суратите.Няма такава друга държава с такова правосъдие по белият свят.Даааа,дори в Африка няма такава!*stop**sad**erm*

night_wolf1984
17.02.2015 14:53

Мда ...кремиковци сам е фалирал..Айде,бегаите нещастници...Всички знаят,че е виновен,а го изкарвате бело агънце.Сигурно малка част от парите са отишли в джоба на честните ни съдей.....ей управия няма в тая страна...*sad*