"Под егото"... на синьо-червеното самоубийство

09:05
"Под егото"... на синьо-червеното самоубийство

След двегодишна пауза Вечното дерби между Левски и ЦСКА се завръща в българския футбол. Каквото и да е то, обичаме си го и с ръка на сърцето признаваме, че без него нищо не е същото. Винаги обаче има едно "но".

 

Преди сблъсъка сините са на върха в класирането без загуба в първенството, а червените лъкатушат в представянето си, търсейки себе си и най-добрите си игри. Съдбата е такава, че представянето на двата отбора в бъдеще до голяма степен е определящо именно от изхода на дербито. Егото и самочувствието на двата ни най-обичани клуба също зависят от футболната битка. И едните, и другите много добре осъзнават не само какво могат да спечелят от сблъсъка, но и какво могат да загубят. Ако Левски запише успех, ще продължи да бъде на върха в Първата лига пред Лудогорец, докато в ЦСКА се чакат катаклизми. При победа за червените отборът ще бъде по-обединен отвсякога.

 

През годините сме ставали свидетели многократно как червени преливат кръв на сините, и обратното. Победата в такава битка може да преобърне сезона за клубовете. Тук идва моментът да обясним "но" -то. Всички много добре знаем, че у нас отдавна двата гранда се карат, но от това сега печели… Лудогорец. Поне такава сочи историята от последните 5 години.

 

Евентуално равенство на стадион "Васил Левски“ изглежда, че ще нанесе най-малко поражения по двата клуба, но егото обаче ще продължава да пречи на трезвата им преценка. Защо в момента не се мисли правилно? Защото, заслепени от своето его, лагерите от "Подуяне" и Борисовата градина започнаха обичайните престрелки преди предстоящия сблъсък. От "Герена" отказват да назоват ЦСКА по име, наричайки ги "преименуваното акционерно дружество". В своя официален сайт от Левски дори отказаха да сложат емблемата на червените, а срещу графата предстоящ съперник в програмата на тима пише само… домакин.

 

В ЦСКА не е по-различно. Феновете нападнаха своя съперник с декларация. "Ние нямаме "богат чичко", който ще ни поднесе всичко наготово – пишат армейците. – Трябва да се справим сами! Както го правим в последните години. Идва дерби, нека ги приключим!"

 

Да, двата клуба се приключват един друг от години, но тази самоубийствена мисия вреди… единствено и само на тях. Показателно за това е фактът кога за последно са ставали шампиони. ЦСКА през сезон 2007/2008, а Левски – година по-късно. В Европа двата гранда отдавна не са постигали нещо, а у нас единствената им утеха остана победа или "заличаване", както вече е по-модерно да се казва и пише, на вечния съперник. От тези битки и мерене на его обаче реално и сини, и червени са губещи, защото войната накрая трябва да се спечели. А вече 5 години поред на върха е Лудогорец. Докато сини и червени спорят кой е по-велик и кой кого е заличил, тимът от Разград печели война след война, титла след титла, милион след милион… И ето че вече Лудогорец разполага с финансов ресурс, който столичните ни отбори не могат да си позволят. Но ЦСКА и Левски пък имат нещо, за което шампионите от Разград дори не могат да мечтаят – любовта на огромна фенска маса.

 

Предпоставките сочат, че в събота на "Васил Левски" ще има повече привърженици, отколкото на мача в групите на Шампионската лига между Лудогорец и ПСЖ, които бяха точно 17 155. Докато Левски и ЦСКА обаче си мерят… егото, тимът от Разград продължава да трупа отличия и може би поддръжници. Това е така, защото невръстните фенове на сини и червени вече не знаят какво е титла, а неутралният футболен запалянко не е безразличен към футбол с марка "Шампионска лига". Чисто и просто на хората им писна от "заличаване", закриване и счупени глави. Сини и червени изглежда не искат и да чуят.

 

Как в Левски да разберат, че при вечно дерби на "Герена" няма да остане здрава седалка, ограда или кола в района? А как ЦСКА ще накара феновете си да обичат повече Петрус Бумал от автора на гола във финала за купата Станислав Маламов, например? Но всичко това сини и червени могат да го разберат само ако успеят да погледнат под своето его. А там се намират феновете, които кръщават децата си в червени или сини доспехи… Там се възпитават малчугани с истории за Гунди и Наско или за Стоичков и Джеки… Там живеят хората, които лягат и стават с мисълта за славен Левски и велик ЦСКА, а не със "заличаване", унижение и пукнати глави. И да, точно там е пиянството на един народ…


Автор: Филип Зуберски, в."Труд"

Булевард

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация

Коментари