Алфредо ди Стефано хич не го обичаше, защото Барса на Херера и Суарес разруши мита за непобедимостта на Реал Мадрид. Ди Стефано обаче въведе техническо определение за качествата на Луис, което му прилегна перфектно - Архитекта.

И наистина, Луисито чертаеше с елегантност и размах творения, присъщи на авторитетен проектант на строителна площадка, за каквато може да мине всеки футболен терен. От краката му излитаха прецизни, калибровани до милиметър пасове към нападателите, позицията му беше отлична, за да помага на защитата, но най-вече Суарес притежаваше изключителната дарба да усеща нужното темпо, да повишава или да понижава игровия ритъм на отбора. Естествените му способности на човек-отбор постепенно развиха вкуса му до степен да познае удоволствието от индивидуалните изяви, защото техниката, дрибълът, шлифованият удар бяха присъщи номера от неговия репертоар. Умението да подчинява себе си на колективната кауза бе едно от големите достойнства на Суарес, който с малко труд и може би с повече желание можеше да се утвърди като един от големите солисти в атака.

Чаканата 18-годишнина

В родната му Галисия Депортиво Ла Коруня нетърпеливо очакваше Луисито да навърши 18 години, за да включи в първия си отбор преждевременно разцъфналия талант - възрастовата граница беше изискване на тогавашния правилник. Но едва ударил часът и той отлита за Барселона, забелязан рано-рано от мощния каталунски гранд. Това е Барса на Ласло Кубала - избягалата от Изток звезда, недосегаем идол на футболна Каталуния. Луисито стои мирно и тихо в неговата сянка, само докато в Барселона не връхлита циклонът Хеленио Херера - магьосникът с две титли от Атлетико Мадрид, гонен от Севиля, връщал се в португалския Беленезес. Херера не почиташе идолите и въпросният Кубала бе изхвърлен. Но треньорът разбираше играта и знаеше, че всеки голям отбор трябва да има истинска звезда, която да не действа за себе си, а да държи тима в ръце, да превежда на терена това, което наставникът е проповядвал през седмицата. Така Магьосника натири Кубала и между яда и объркаността на барселонските "афисионадос" лансира на преден план младия блестящ галисиец със силен характер. Ако резултатите бяха мизерни, можеше да настъпи и революция. Само че Барса измести ненавистния Реал, Херера стана нейният Господ, а Суарес - негов пророк.

Приключенито в Милано  

Магьосника не спря с това и след като дочу сигнали от Интер се впусна в ново приключение в Милано. Интер също си имаше своя идол - Антонио Анджелило. Първата работа на Херера бе да каже на президента Анджело Морати: "Ако искаме бързо да станем голям отбор, трябва да продадете Анджелило." Босът го изгледал като побъркан, но Херера невъзмутимо продължил: "С парите, които ще дадат за него, можем да вземем човек, около когото ще се изгради непобедим Интер." Морати решава да му се довери. Антонио е купен от Рома, а с пълна кесия Интер отива в Испания и взима Суарес, който година по-рано е спечелил "Златната топка". Поставен е трансферен рекорд за онова време - почти 300 милиона италиански лири. Суарес е на 26 години - в разцвета на силите си. Херера го слага в средата на трена и му дава пълен картбланш. От него тръгват бързи и пресметнати пасове към двете остриета - Жаир и Сандро Мацола. Той е и в помощ на защитата, където пък се разпорежда друг голям режисьор - Армандо Пики. Този Интер властва в Италия, в Европа и света, както с по-малко блясък правеше и Барселона, но и в двата случая става на базата на тандема между Магьосника и Архитекта - единият шумно обявяваше задачите, другият ги претворяваше на терена по гениален начин.

Символът на Интер

На този терен "тренираше" не само своите съиграчи, но и съдиите, та неприятелите му твърдяха, че е правил реферите зависими и те му прощавали по-темпераментните изблици. През 60-те години Суарес стана символ на отбора, който диктуваше световната мода. Въведеният от Интер модел на игра бе критикуван, но в същото време бе имитиран и предизвикващ завист. Без Луисито обаче това нямаше да бъде същият голям Интер. Разбираше го елитен футболен човек като Едмондо Фабри, разпъван от повърхностните си критици, че не премества италианската част на Интер направо в националния отбор на Италия. Просто не можеше да се вземе и Суарес.

Луис преживява цялата епопея на "черно-сините", завършва кариерата си в Генуа със Сампдория, накрая внедрява футболните си познания в професията на треньор. Води с успех различни национални формации на Испания, но за да бе достигнал истински върхове в този занаят, му липсваше едно качество, присъщо на неговия учител Херера - дързост, граничеща с нахалство. Суарес остави следа и с националната фланелка на Испания, като поведе "червената фурия" към европейската титла през 1964 г. Последната повиквателна за националния Луис получи на 37 години - такъв край е привилегия само на истински големите.