Рангелов: Клоп ми се обади в Созопол и ми предложи трансфер в Дортмунд

15:06
Рангелов: Клоп ми се обади в Созопол и ми предложи трансфер в Дортмунд

Димитър Рангелов, един от най-популярните играчи в историята на Славия, гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. „Белите“ се завръщат в Лига Европа, а в отбора след много години отново е един от последните маркови юноши на клуба. Нападател, който беше звездата на тима малко след началото на новия век, а впоследствие направи дълъг легионерски рейд. Рангелов е играл в пет чуждестранни първенства. Бил е футболист дори на вездесъщия Юрген Клоп, настоящия шампион на Англия. Истинска легенда е на германския Енерги (Котбус). Той е и последният капитан именно на Енерги. И е единственият от многото българи, минали през Германия, който е вкарал голове в първите четири дивизии в немската футболна пирамида.
Славия - Черно море+93

- Митко, здравей! Добре дошъл в „Код Спорт“! Стартира кариерата си в Славия, но на „Овча купел“ ли ще дойде нейният край?

- Това е неизбежно, всяко едно начало има и край. Кариерата ми стартира в Славия преди доста време през 1999-2000 г. Беше доста интересно приключение. Надявам се то да продължи още поне един-два сезона, ако може. Докато се чувствам добре, ще играя и ще помагам с каквото мога на Славия. Като сбъдната мечта е там откъдето си тръгнал, там и да завършиш. Още не говоря за завършване, разбира се, защото се чувствам добре. Хубавото е, че цялата кариера премина без кой знае какви големи контузии и проблеми и сега съм отново на разположение на родния ми клуб.

- Идва първият момент за помощ – мачът от европейските клубни турнири предстоящата сряда. Какво мислиш за съперника?

- Няма да е лесно в никакъв случай. В момента имаме и леки кадрови проблеми, но това е шанс за тези млади момчета, които в момента са в състава да се докажат и да се покажат на европейска сцена, въпреки че квалификационните мачове са далече от това, което ми се иска лично на мен да е. Но е възможност да добият малко опит, да видят как се работи в другите държави и т.н. Въпреки че според мен Албания не е критерий да се сравняваме с тях, но не може да ги подценяваме в никакъв случай.

- Славия е много различен от водещите отбори у нас – играе почти само с българи. Как оценяваш тази политика?

- За мен това е начинът, по който българският футбол и в частност националният отбор ще може да получи нови футболисти и млади играчи, които да направят нещо повече, от което се нуждае родният футбол. Надявам се всички тези млади футболисти, които са в момента в Славия, да направят една хубава кариера, да излязат по възможно най-бързия начин в европейски отбори. Виждаме, че вече е много трудно и това нещо, но според мен политиката на Славия е правилна. Надявам се колкото се може повече отбори в българския шампионат да следват този начин.

- Засякохте ли се със сегашния твой треньор Златомир Загорчич в националния отбор? Може би на вратата – през 2004 г. той излизаше, а ти влизаше…

- Не, не можахме да се засечем. Дори мисля, че и един срещу друг нямаме кой знае колко мачове.

- Впечатлението ти от неговата работа?

- Засега се вижда, че има резултат. В крайна сметка това е най-важното. След като има резултат, всеки трябва да замълчи. С футболистите, с които разполага и с политиката, която клубът изповядва в момента – да се налагат млади момчета, само българчета, е много хубаво, че има и успехи. Това е голяма заслуга на треньора.

- Какво е различното между Славия през 2000 г., когато започна кариерата си и сега?

- За съжаление няма кой знае каква разлика. Силно се надявах и ми беше много интересно да разбера в днешни дни как се работи, дали има някаква промяна, какво се е променило не само в Славия, но и в българския футбол. Но за съжаление не виждам кой знае каква промяна.

- Имаш предвид инфраструктура?

- Не само това. И начин на игра, стил на игра. Не се залага вече на модерния футбол, бърз футбол, агресивен футбол. Малко по-бавно се развиват нещата. Мисля, че това е основен проблем в момента като цяло в българския футбол.

- Както се казва в едно клише във футбола – „играчите определят схемата, а не схемата – играчите“.

- Точно така. Мисля, че трябва да се работи по-целенасочено в тази насока. Физически сме много изостанали от абсолютно всички други. Няма какво да го крием, то се вижда. Тактически вече се опитваме да работим в правилната насока, но ако физически не си подготвен, няма как да изпълняваш на 100 % и тактическите указания. Идва един момент, в който отборите само с физика те смачкват. Това се видя в няколко мача в евротурнирите. Преди време Локо (Пловдив) игра с руски или с украински отбор и с двама човека по-малко само с физика изглеждаше така, че Локомотив са с няколко човека по-малко, което ме навежда на мисълта, че физическата подготовка не е на това ниво, на което трябва да бъде.

- От трансфера си в Страсбург през 2006 г. смени не малко отбори, но никога не се завърна в България. Имаше ли оферти от наши водещи тимове в периода до досегашното ти идване на „Овча купел“?

- Имах, да. Имах разговори с няколко от водещите отбори в България, но моето желание беше да остана навън възможно най-дълго. Не мисля, че съм направил някаква грешка. Трудно е, не е лесно.

- Решението ти е било правилно – показват го резултатите. Единствено може би в Страсбург, където беше с Емил Гъргоров, не ви потръгна…

- Там бяха много различни нещата и затова не се получи. Много силов футбол, с много скорост… А и всеки един футболист има нужда от адаптация между 4 и 6 месеца. На мен специално това време не ми беше дадено. Емо имаше малко повече шанс, той дойде и се контузи и може би през този период успя да се пригоди към цялата тази система. Но според мен направих верния избор и отидох в Германия, където моята кариера тръгна нагоре.

- Германия вече ти е като втора родина.

- Точно така. Вече много неща ме свързват с Германия – жена ми, децата ми.

- Как се случи събитието около трансфера ти в Германия?

- По принцип изкарах тридневен пробен период преди да подпиша със Страсбург в Ерцгебирге (Ауе). Хората искаха да ме вземат веднага, но финансовите условия на Славия бяха доста високи и не се стигна до трансфер. Малко след това подписах със Страсбург. Като не потръгнаха нещата, най-логичният вариант беше да потърсим някой отбор, в който просто да играя. Това ми беше най-важното. Обадихме се с моя тогавашен агент Емил Данчев в Ерцгебирге (Ауе), хората отвориха вратата, което беше много радващо за мен. Отидох, играх, направих хубави резултати, вкарах доста голове, асистенции и т.н. Тогава бях забелязан от Енерги (Котбус).

- Със сигурност си най-известният българин в Енерги (Котбус), въпреки че платина в този тим направи един от героите от американското лято - Цанко Цветанов. Разкажи защо три пъти се върна в този клуб?

- Там, когато и да отида, винаги съм добре дошъл, което е много важно. Хората се отнасят с уважение, малко по-предразположени са към мен, а и винаги като съм ходел там, съм давал максимума от себе си. Това беше оценено през годините. Това е вторият дом за мен. Жена ми идва директно от Котбус, децата ми са родени там. Малко или много съм свързан с Германия и в частност с Котбус.

- Защо тимът потъна до Трета дивизия?

- Най-вече лоши решения в ръководството. Клубът беше финансово стабилен и всичко беше много добре в Бундеслигата. Наистина малък клуб и всяка година се борехме да останем в лигата, а в Германия не е толкова лесно. Вижда се, че и клубове като Щутгарт, Хамбургер… Хамбургер не бяха изпадали никога, на стадиона имаше часовник, който отброяваше години, месеци, часове, минути и даже секунди откога са в Бундеслигата. Но се вижда, че няма застраховани.

- Енерги е побеждавал Байерн в Бундеслигата – смяташ ли, че клубът ще се завърне някога?

- Силно се надявам. Инфраструктурата на самия клуб е на много високо ниво. Дори в Четвърта лига идваха по 7-8 хиляди човека на мач, което говори, че любовта към футбола в този град не е умряла. Силно се надявам специално заради тези хорица отново поне във Втора лига да се върне клубът, но ще бъде доста трудно според мен в близките няколко години.

- Заради силните си изяви в Котбус отиде в Борусия (Дортмунд) – какво е да си при Юрген Клоп?

- Аз му бях първият трансфер тогава. Точно той отиде в Дортмунд и няма да забравя никога бях на нашето Черноморие в моя любим град Созопол с мои приятели – Чавдар Янков и други. Обади ми се по телефона въпросният Юрген Клоп. Най-интересното е, че този човек, където и да отиде за много кратко време прави големи резултати. Отиде в Дортмунд, втората година ги направи шампиони, третата – също, играха финал в Шампионска лига. Много интересен човек е, беше много интересно за мен, но за нещастие се контузих сериозно и пропуснах три месеца от времето, в което трябваше да се доказвам. Ние играехме с един нападател, а имаше много добри атакуващи футболисти – Лукас Бариос, Нелсон Валдес, Мохамед Зидан. Четири човека се борехме за едно място. Нямаше никакъв натиск от клуба, че трябва да си тръгна, просто взех решение за себе си, че трябва да отида да играя някъде. За мен футболът е не само пари и кариера, трябва и да се наслаждаваш.

- Много или малко бяха през 2009 г. тези 1 милион евро, които Борусия плати на Енерги за теб?

- Платиха 1,2 млн. плюс двама футболисти. В договора имах една точка, ако изпаднем, а тази година изпаднахме с Енерги, че за тази сума може да ме откупи абсолютно всеки. Имаше доста варианти, но след като ми се обадиха от Борусия, въобще нямаше и замисляне в главата ми. Просто исках да отида там и така се получиха нещата.

- Поне дузина световни звезди са говорили за престоя си в Борусия (Дортмунд) и за това прословуто чувство да се изправиш пред „Жълтата стена“ на „Сигнал Идуна Парк“. Радвам се, че и един българин може да говори на тази тема…

- Това не може да се опише, трябва да го изживееш, тогава вече виждаш нещата по съвсем друг начин. Пред 25 хиляди на прословутата стена и като запеят, чувството е невероятно. А още по-хубаво е, че имах шанса да вкарам гол там и да викат името ми 82 хиляди! Не всеки може да се похвали с такова нещо. Уникално е!

- Невероятно е! От скромния ми опит със седем световни и седем европейски първенства това е стадионът, който най-много ме е впечатлявал за футбол. На седмия-осмия ред се чувстваш все едно си на терена.

- Спомням си, че ходихме с юношеския национален отбор. Мисля, че все още се правят тези лагери във Вестфалия. Ако имаше възможност, винаги ни организираха да гледаме някой мач. Първият двубой, на който отидох, беше Бохум срещу Кьолн, а на вторият път, като ни заведоха там – Борусия (Дортмунд) срещу Мюнхен 1860. Още Боримиров беше там, Давор Шукер също. Седяхме с момчетата и си говорихме – един ден дали ще играем тук? На един му се сбъдна мечтата! Беше уникално чувство!

- Знаеш ли, че ти си единственият българин с голове в първите четири германски дивизии?

- Мисля, че съм въобще единственият в света. Няма друг такъв, дори и германец.

- Разкажи за другите ти отбори в чужбина – Макаби (Тел Авив), Люцерн. Какви спомени имаш от тези периоди?

- Това е една малко болезнена тема за мен – Макаби (Тел Авив). Това ми е може би най-голямата грешка, която направих в кариерата ми, въпреки че в крайна сметка сам си взех решението. Отидох от Борусия (Дортмунд) в Макаби (Тел Авив). Такъв трансфер беше просто голяма грешка, но преживява се. Но сам си взех решението, никой не ме е притискал. Исках само и само да отида да играя някъде, но така се развиха нещата, че трансферният прозорец почти навсякъде беше затворен, единствено на 9 септември затваряше в Израел. Имахме мач с Англия на „Уембли“, точно тогава водехме преговори, имах една ситуация и не я вкарах при 2:0 за Англия. Ако бях вкарал тогава, може би мачът щеше да стане друг, но тогава ми беше един период, в който може би не бях на 100 % концентриран.

- Хвана ли най-хубавия период в Турция, където в началото на века започна комерсиализацията в турския футбол и големият бум? В какъв период попадна в Коняспор?

- Мисля, че в най-добрия период на Коняспор за всички времена. Станахме трети, взехме купата на Турция, играхме два пъти в Лига Европа. За такива работи не са си и мечтали хората да постигнат. Отборът беше много стабилен финансово, направиха нов стадион за 42 хиляди зрители, дори турският национален отбор играе повечето си домакинства там.

- Толкова ли фанатични са турските фенове?

- Много повече от това, което виждаме. Имал съм ситуации да не можеш въобще да излезеш от вкъщи.

- Доволен ли си от кариерата си в националния отбор? Получи ли достатъчно шансове?

- Шансове получих, но може би там не показах пълния си потенциал. Не знам защо, просто не се получаваше това, което винаги съм искал да бъда – и лидерът, който съм бил в Котбус, както и в другите отбори, да правя повече. Малко или много не се получаваше и резултатите го показват. Мисля, че не е само при мен това нещо, а при много други момчета. Като идвахме тук в националния отбор, имаше като някаква блокада, която не ни позволяваше да разгърнем пълния си потенциал.

- Мислил ли си, че толкова можем да „потънем“ като отбор? Има ли надежда – сега се появяват баражи за европейското?

- Надежди винаги има. Въпросът е, ако може по някакъв начин да се класираме на едно по-голямо първенство. Футболистите, които в момента са в националния отбор, да добият това самочувствие, което е нужно на всеки един играч, за да може да се развият в последствие в правилна насока. Кариерите им да тръгнат в правилна посока. Един такъв голям форум продава много по-лесно. Всеки, който е там, 100 % ще получи някакво предложение и то в хубави първенства според мен. Силно се надявам нещата да се пооправят. Кога ще е, никой не знае.

- С кой нападател ти е било най-приятно да си партнираш във времето?

- В Котбус имах един много хубав период с един румънски нападател, висок таран. Много ми беше лесно с него, защото не беше от най-подвижните, седеше си там и ги събираше централните защитници. Винаги имаше къде да се движа и какво да правя. С Бербатов какво да говорим – той си е голям футболист! Може би понякога оставаше недоразбран от нас. Имаше си негови си виждания, негови си идеи, но с него не ми беше много лесно. Трябваше много да работя, много да се трудя. Той си е голмайстор, аз не бях такъв. Аз съм черноработник, работя в името на отбора, за да може да се развият добре нещата. За мен колективът е най-важното нещо.

- Иван Иванов, твой съотборник от националния отбор, вече е треньор в академията на Славия. Ти мислил ли си какво ще е твоето бъдеще след края на кариерата?

- Най-вероятно ще е нещо свързано с футбола. Аз съм човек, който обмисля трезво нещата. Няма как да стана бизнесмен или да правя някакви други работи. Ще правя това, от което разбирам най-много. Мисля, че това е футболът. Ще помагам с каквото мога на млади футболисти. С контактите ми също, ако мога да помогна на някой да направи трансфер някъде по Европа.

- Твоят баща е най-известният и успешен наш ас в мотокроса. Никога ли не си се изкушавал да поемеш по неговия път?

- Изкушавах се. Бях на четири годинки, когато ме научи да карам мотор. Каза ми аз сам да реша. Тренирах и хандбал, и плуване, и какво ли не. Понякога съм си мислел, ако бях хванал някакъв индивидуален спорт, дали щях да направя по-големи успехи, защото съм много трудолюбив. Аз не бях талантлив, имах си моите качества – бързина, отскок и т.н. и всичко друго дойде с много работа.

- Разкажи нещо за личния ти живот – как разпускаш, къде се чувства най-добре семейството ти?

- Сега сме в момент на проба. За съжаление сме разделени пак. Такъв беше и периодът, като бях в Турция четири години. Идваха при мен за малко жена ми с децата, отиваха си в Германия, защото аз лично не исках да ходят в детски градини и училища, които малко или много ще ги насочат към друга вяра и т.н. Въпреки че нямам нищо против, но за мен беше важно да съхраня някои ценности в семейството. Именно затова взех решението да идват често при мен, но да не се задържат за много, за да не им е скучно, защото бяхме постоянно на лагери, на мачове. Почти не можех да им обръщам никакво внимание. Дали са при мен или вкъщи в Германия, общо взето е едно и също, почти не се виждахме. Сега съм в изпитателен период да видя дали има възможност тук да развием нещо с футбола. И вече ще преценя какво ще правя.

- Спортуват ли децата? Колко са големи?

- Спортуват. Дъщеря ми е на 8, а синът ми сега ще стане на 6. Ходят на танци, на футбол, на тенис, на каквото може. Навсякъде ги пробвам, вече си е тяхно решение. Разбира се там се гледа какъв талант имат. Хората, които се занимават с тях, казват дали са за този спорт. Въпросът е да им дадеш шанс и да ги насочиш. Най-важно ми е да си свърша работата като родител, да им дам насока и вече то ще си покаже.

- След дългия живот в подредена Германия тук някои неща дразнят ли те сега?

- То и там ме дразнят някакви неща. Никъде не е перфектно. Навсякъде има някакви дребни работи, но аз съм си българин, обичам си България. Чувствам се много добре тук, спокоен съм, старая се да дам максимума без значение в коя сфера е. Въпросът е човек да е щастлив. Щастлив ли си, всичко е окей.

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация