Бог отзова своя посланик на земята

13:41
Бог отзова своя посланик на земята

Датата 25 ноември 2020г. ще остане като една от най-черните в историята на футбола, в историята на Аржентина и в историята на италианския град Непаол. На нея от този свят си отиде великия Диего Армандо Марадона. Определян от мнозина за най-добрия футболист за всички времена, Златното момче, човека с Божията ръка, пратеника на Господ или както е възприеман в Аржентина и Неапол - самият Бог в човешки облик. За едни дон Диего беше ангел, за други - демон, но никой не оставаше безразличен към аржентинеца. Никой! Хората искаха да го обичат, да го мразят, да го наругаят, да почерпят от силата му, да се докоснат до него, да усетят лудостта му.

Любов, радост, гняв, тъга, покруса... цялата палитра от човешките емоции беше събрана в Диего. Неговата страст към играта, неговият талант не можеха да бъдат почувствани у никой друг. Нито Пеле, нито Меси имат неговата харизма, неговото обаяние, пленили милиони в родната му Аржентина, в Неапол и по целия свят. Точно затова тъгата сега е толкова голяма, загубата - непрежалима, а сълзите - горещи и парещи.

За аржентинците той бе спасител, закрилник, герой, идол, БОГ. След победата на "албиселесте" срещу Англия на световното през 1986 г., извоювана почти изцяло от Марадона, той вече е със статут на национален герой в родината си. Омразните на всички аржентинци англичани са победени само няколко години след края на Фолкландската война, която южноамериканската страна губи безславно.

Именно в този двубой Марадона вкарва двата най-значими гола в историята на играта - Божията ръка и Голът на века. Четири минути - толкова делят двете попадения. Само 240 секунди са необходими на Диего, за да пренапише историята на световните първенства и да гравира името си със златни букви сред най-великите. След края на мача авторитетният френски вестник "Екип" описва Марадона като "полуангел, полудявол".

Две години по-рано - на 5 юли 1984 г., Марадона е посрещнат от над 75 000 на "Сан Паоло", убедени, че "Спасителят е дошъл"*. В бедния Неапол местните твърдят, че "липсата на кмет, къщи, училища, автобуси, работа и канализация не са от значение, защото Марадона е наш". Аржентинецът разбива хегемонията на отборите от Северна и Централна Италия, които до неговото идване неизменно печелят скудетото в, по това време, най-силното клубно първенство на планетата. Двете титли в Серия А и трофеят от Купа УЕФА канонизират Марадона за светец сред неаполитанците. Показателен за това колко е голяма любовта между тях и Марадона е фактът, че 29 години след като десетката изигра последния си мач за "партенопеите", най-срещаното име за новородено момче в Неапол е...Диего.

След върховете, покорени с Наполи и Аржентина, за дон Диего следват мрачни времена. Честата употреба на наркотиции и алкохол, проблеми с данъчните власти, извънбрачно дете и още, и още. Нищо от това обаче не попречи на милионите по света да продължат да обичат Диего Марадона - посланика на Господ на земята... или пък самият Господ!

Във вчерашния ден дон Диего зае полагаемото му се място - горе на небето, където най-после ще може да си почине от славата, скандалите, дрогата, алкохола и болката. От там, от своя футболен Олимп, той ще може да бди над милионите, у който запали пламъка на любовта към най-великата игра. На тях обаче ще им се наложи да живеят без своето Златно момче.

Колко несправедливо!

 

*Цитат на спортния журналист Дейвид Голдблат

Павел Димитров

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация