Григор: Имам нужда от адреналин

19:32
Григор: Имам нужда от адреналин

Най-добрият ни тенисист - Григор Димитров, основа фондация в България. Това разкри самият той в обширно интервю за списание HelloMonaco. Пред изданието първата ни ракета говори още за личния и професионалния живот, своя модел на подражание, хобитата и интересите си. Той загатна и с какво би се занимавал след края на своята кариера, както и дали вече мисли за семейство.

Цялото интервю с Димитров:

Участвате ли в благотворителни инициативи?

- Винаги съм бил запален по това. Миналата година, когато се контузих за първи път, се прибрах в България. Бях с майка ми и имаше няколко места, които исках да посетя, само за да видя как живеят децата. Особено в домовете за сираци в някои от районите там, за да видя как са. Това не беше приятна гледка. Беше трудно да гледам деца, на които им е отнет шансът в живота.

Създадох собствена благотворителна фондация, наречена Фондация „Григор Димитров“, така че съм много щастлив. Тя е в България. В миналото сме помогнали на редица фондации там. Надяваме се, че можем да направим още нещо в бъдеще, когато нещата се оправят.

През март хасковлията се включи и в битката с COVID пандемията, дарявайки респиратори на болницата в родния си град. Тогава Димитров сподели за добрината в "Скайп" включване в "Шоуто на Николаос Цитиридис" по bTV.

- Фатална ли е ситуацията със сираците в България?

- Фатална - не, но ще ви разкажа една история. Бях дете и майка ми винаги ме вземаше от училище. Бях много, много малък. Винаги сме спирали на светофара и всеки път, когато спирахме, зад нас стояха едни деца и винаги протягаха ръце през мрежата на оградата. Майка ми се опита да ми обясни: ,,Сине, те са там, защото нямат семейство”. Винаги се чувствах толкова тъжен и плачех, когато минавах покрай това място. И един ден, когато майка ми попита: ,,Искаш ли да им помогнеш?” и аз отговорих: ,,Да, искам един ден да им помогна”, тя каза: ,,Просто стани добър тенисист, след това започни да помагаш на децата”. Така че това е в главата ми от дете. Винаги съм искал да изградя такъв тип училище. Подкрепям и фондацията ALEKSANDR SAVCHUK.

- Карате сърф, практикувате планинско колоездене. Имате ли нужда от още екстремности в живота си?

- Имам нужда от адреналин. Определено имам нужда от това, много съм зависим от упражненията. Знаете как не мога да стоя много вкъщи. Но с времето се научих и да ценя природата, обичам да съм на открито, обичам да извършвам много дейности, обичам да съм в морето, обичам планински велосипеди, обичам да се състезавам по пистата, има толкова много неща, които обичам да правя извън тениса.

- Четох, че колекционирате стари коли?

- Започвам, всъщност е страхотно. Живях в Лос Анджелис доста време и мисля, че там се запалих. В Монако винаги виждате тези луди, страхотни, невероятни автомобили, но аз обичам да съм различен. Така че, нека видим какво ще ни донесе бъдещето.

- Кои са някои от скъпоценните предмети, които колекционирате?

- Часовници. Започнах да колекционирам часовници, когато бях на 18. Все още пазя първия, който си купих.

- Но защо часовници и коли, а не изкуство например?

- Вкъщи имам много изкуство, съвременно такова. Всяко произведение, което притежавам у дома, което е окачено на стената, е, защото това означава нещо за мен, не е просто защото е красиво. Всичко, което притежавам или виждам около себе си, е там, за да говори с мен, не искам просто да притежавам вещи. Това добавя стойност. У дома имам една голяма стена и всички, когато я видят, питат: ,,Откъде е това? Откъде е това?”. Харесва ми, защото е по-цветно и си има история.

- Какво се случва сега. Решихте да не продължите участието си в Париж заради контузия. Наистина ли е много сериозно?

- Всъщност ми се наложи да се подложа на манипулация на крака. По принцип никога нямам проблеми, вероятно защото съм свикнал с това. Спортистите по принцип рискуваме много, като ежедневно прекрачваме физическите и психологическите граници. Мисля, че има погрешно схващане - хората често не разбират, че това, което изглежда като добър и бляскав живот, всъщност е това, в което всеки ден влагате много и мисля, че само вие можете да го оцените като професионален спортист.

- Как преминахте през коронавируса?

- Беше трудно, но това също беше положително нещо. В началото на пандемията полагах толкова добри грижи за себе си, когато бях в Щатите, бях много изолиран. Тренирах, работех, исках да наваксам малко фитнеса, тениса и успях да го направя. И след това 20-дневна самоизолация у дома - можете само да си представите колко време имате да мислите за някои неща. И наистина много мислех. Още повече ценя хората, които наистина се грижат за мен.

- Някои изпаднаха в депресия по време на тези COVID времена, но други приемат това като урок. Промени ли се нещо в живота ви през това време?

- Каквото и да правим през деня, накрая винаги се прибираме у дома - между четири стени. Може да изглежда страхотно това, което правим в професионалния тенис, и може да изглежда, че сме някак разглезени като цяло - с луксозните хотели и живота, който водим. Жертвата - това, което никой не разбира, е другата част, която трябва да се направи, за да се стигне до там. Голямата пропаст в един момент ви удря по-късно в живота. Много играчи и спортисти като цяло се борят с прехода от това да бъдат в центъра на вниманието към обикновения живот. А в тениса винаги имаме някой, който е 24 часа на разположение - можем да се обадим и да поискаме това, от което имаме нужда.

- Мисля, че е важно да имаш някого, с когото да можеш да поговориш. Номерът е винаги да имаш правилното съотношение между положителни и отрицателни мисли и да бъдеш по-насочен към положителните, защото негативните могат да дойдат и при най-позитивния човек на земята.

- Говорейки за вашето семейство, как бихте описали връзката с майка си? Тя е вашият модел за подражание, ваш приятел и треньор?

- Произхождам от спортно семейство. Баща ми беше треньор по тенис, майка ми е бивша волейболистка, така че спортът беше нещо, което просто знаех, че ще правя. Никога не можех да отговоря, когато хората ме питаха с какво бих се занимавал, ако не играех тенис. Не знам. Исках само да бъда тенисист и то просто се случи. Мама е много позитивен човек. Не вярвам да съм виждал ден в живота , в който да се е чувствала негативно или дискомфортно. Винаги я питам: ,,Как го правиш?", а тя просто отговаря: ,,Не знам. Такава съм си".

- Мисля, че съм взел повече от майка си във всички аспекти от живота - въпреки че е много силна и позитивна, тя винаги е успявала да ме провокира и да ме предизвика да правя нещата по-добре. И тя има толкова добра връзка с баща ми и те се допълват на толкова различни нива и мисля, че и поради това се разбират - заедно са от 30 години.

- Мислите ли да имате собствено семейство?

- Разбира се, че мисля за това. Мразя да го казвам по този начин, но понякога се опитвам да бъда малко по-обикновен от това, което съм - просто да живея този живот, като за малко не правя нищо.

- Мислите ли, че фактът, че родителите ви са от спортния свят, ви помага в кариерата ви?

- Обичам да вярвам в това. Баща ми беше моят треньор, така че всичко, което съм на корта, е той. Винаги съм чувствал любовта. Това само по себе си вече е толкова голяма помощ като дете, просто да ви побутне. И тогава, очевидно, бях сам толкова дълго, но успях да се задържа. Разбира се, имах трудни години, но никога не изпускал от поглед основната ми цел.

- Имате ли някакви модели за подражание - хора, които са ви вдъхновили, не само в спорта?

- Има много хора, които харесвам и от които черпя вдъхновение. Едно от нещата, които винаги следвам, е интуицията ми, инстинктът ми. Хората винаги ме питат: ,,Какъв съвет бихте дали на дете или на някой ваш голям фен?". Оценявам, че детето ми е фен, но никога не бих му казал да направи това, което направих аз. Мога само да разкажа от собствения си опит. Затова винаги казвам: ,,Намерете своя път, създайте своя път".

- Животът е последователност от победи и поражения, как празнувате победите си? Имате ли някакви ритуали?

- Посрещам и триумфите, и пораженията по един и същ начин. Когато е добре, не трябва да е толкова добре, а когато е зле, не трябва да е толкова зле. Нашият спорт изисква това. И мисля, че затова намирането на баланса е най-ценното нещо както в тениса, така и в живота. Никога не е толкова хубаво и никога не е толкова лошо. След като започнете да намирате това равновесие, започвате да научавате не правилата на живота, а елементите му.

Черпя вдъхновение от толкова много различни неща, независимо дали е от ходене на състезателна писта или просто да се наслаждавам на разходка, или да нарисувам хубава картина. Ако успеете да извадите малко позитивност от него и да го приложите, използвайте го, това е вълнуващо. В крайна сметка, когато правите нещата, е много важно да имате цел.

- Връщайки се към победи и загуби, работите ли върху грешките си?

- Мисля, че съм се учил от грешки, но никога не съм искал да навлизам твърде дълбоко в това. Много съм строг към себе си. Най-хубавото в нашия спорт е, че винаги имате следващата седмица. Така че винаги имате време да се поправите, което е добре. В живота всъщност нямате толкова много време да правите такива неща. Това, което правим е, че изживяваме мечтата си точно сега, на корта. Не е истински живот. Като спортист имате срок на годност - точно както всеки продукт в магазина. Ние живеем нашата мечта, няма да е завинаги. Така че, по-добре поправете грешките си бързо.

- Имате ли тенисист, срещу когото бихте искали да спечелите?

- Е, направих го миналата година на US Оpen срещу Роджър (Федерер). И мисля, че да го победя по такъв повод и начинът, по който се случи - това означаваше повече за мен, отколкото срещу всеки друг играч. Разбира се, оценявам толкова много други успехи, които съм имал, но тази конкретна победа за мен означаваше повече. Бих казал, че най-много изпъква този мач.

btvnovinite.bg

Токио 2020

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация