ЦЕНТРОВЕ за отговорно залагане и сертификати за „етични оператори“

11:18
ЦЕНТРОВЕ за отговорно залагане и сертификати за „етични оператори“

В доклада PREVENTION OF PROBLEM GAMBLING: A Comprehensive Review of the Evidence and Identified Best Practices, се говори за добри примери, които ЕС черпи от Австралия и Канада.

От 2002 г. The Crown Casino в Мелбърн, Австралия открива свой собствен Crown Customer Support Centre.

2003 г. подобен отваря в Манитоба, Уинипег, Канада, казино McPhillips Street Casino.

Тези центрове имат две основни задачи: да предлагат информация на посетителите за правилата на игрите и най-вече за рисковете от тях; както и да следят за „симптоми“ на проблемни играчи и да се намесват, когато някой прояви неразумна игра, „проблясъци“ на зависимост и проблематично обсесивно залагане.

Базирайки се на техния опит, може да се предположи, че за добра практика относно таргетираната група младежи, ще е да се отдели човешки ресурс в казината (и други подобни места) – персонал, който да следи за прекалено млади играчи и да им налага ограничения в лимит на залозите, във време на престой в казиното или до дадена маса или игрална машина, да им „досажда“ с постоянно натякване на опасностите.

Бележка: между 2005 г. и 2009 г. 61400 човека са посетили клиентския съпорт център на казиното в Онтарио. От 2003 г. до 2006 г. 8000 са посетили съпорт центъра в Манитоба.

Източник: PROBLEM GAMBLING: COSTS AND BEST PRACTICES FOR MITIGATION (Erica L. Okerberg & William N. Thompson)

В случая говорим за доброволно и етично въвеждане на политики и стандарти по отговорно залагане. Говорим за игрални зали, които са въвели използването на персонал, който да следи за проблемно залагане и да информира клиентите, които проявяват симптоми, за опасностите от обсесивното залагане.

Говорим за създаването на програма за етично залагане и участието в програма за етично залагане. С други думи: игралните зали да имат етичен кодекс, който да следват – категорично да отказват да се възползват от проблемните играчи и техните зависимости, да спират да обслужват такъв клиент и да го насочват към център, в който може да получи помощ.

На казината/залите/обектите се издават сертификати за „етични оператори“.

Дотук беше частта, в която предлагащите услугата демонстрират отговорно поведение.

Следва частта, в която следва играчите да направят същото.

„Самоизключване“

Самоизключване е термин, който ще използваме, за да опишем отговорното поведение на залагащия.

Ако даден човек смята, че има или може да има проблем с неконтролируемо залагане, той трябва да постъпи отговорно и да си „набие спирачките“, така да се каже. Как? Като даде данните си в система и те се включат в общата база данни на игралните зали, които са етични оператори, на казината и обектите. Да ги накара да го „блокират“ за даден период от време, когато достигне лимита си.

Да кажем, че даденият потребител достигне лимит (предварително зададен) от Х лева при залози. Тогава автоматично името му излиза в списъка с „изключени“. Той предварително ще е избрал за колко време да бъде изключен; за ден, два, седмица, месец или повече.

Това може да се прави и на базата на „похарчени/заложени пари“, но и на базата на „време, прекарано в залози“. След достигането на Х броя часове, да бъде изключван.

Имайки снимката му, залите няма да го допускат, за да го предпазят от самия него.

Залагащите през интернет платформи ще бъдат контролирани от софтуер, който ще изпълнява същата роля – на „блокиращ“ достъпа им.

Цел: разработване и въвеждане на софтуер, който да служи за контрол и самоконтрол на времето, прекарано в залози и количеството заложени пари.

В приложението/сайта трябва на видно място да има инструкции за това какви са симптомите на хазартната зависимост и къде хората могат да потърсят помощ.

снимка: pixabay.com

Токио 2020

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация