Много неща могат да се изпишат за най-популярния български клуб Левски. Ние, сините привърженици, за които ФК Левски е религия, съпреживяхме с любимия клуб редица интересни моменти в последните няколко сезона.

Приехме с недоверие треньора Станимир Стоилов, както и План 2007 за развитие на детско-юношеската школа. Преживяхме разочарованието срещу Беверен, което много хора използваха, за да хвърлят кал върху треньора, футболистите и ръководството. Но имаше и още повече хора, които застанаха зад синия идеал и имаха вяра, че Левски върви по правилен път и скоро ще бере плодовете на направените промени. Както всяко начало е трудно, така и след всяко падение следва възход. Това важи и за нашия любим клуб. Тези футболисти, които играха безидейно срещу Беверен, които позволиха на вечния враг да спечели титлата през 2005г., които изживяха нов кошмар в първия двубой с Публикум, успяха да се преобразят и да ни донесат много радости.

Мъри Стоилов залагаше на модерен и атакуващ футбол, а неговите възпитаници започнаха все по-често да оправдават доверието му. След отстраняването на словенския тим в Купата на УЕФА излязохме като аутсайдер срещу Оксер, но благодарение на духа и мотивацията в отбора, този така труден противник беше отстранен. Именно след този мач започна тоталният възход на Левски, както в родния шампионат, така и в Европа. Победите над Оксер, Динамо Букурещ, Марсилия, Артмедия, Удинезе, стопяването на седемте точки изоставане от вечния враг, няколкото поредни победи срещу него - всички тези моменти остават незабравими.

Изживяхме разочарование срещу Шалке, но останахме доволни, защото Левски записа най-голямото постижение за българския клубен футбол за последните повече от 15 години. Именно заради този пробив успяхме да се класираме и за групите на Шампионската лига, където жребият беше неблагосклонен и ни изправи срещу истински футболни гиганти, стократно по-богати и от стократно по-развити страни от България. Въпреки нашите надежди, резултатите бяха очаквани и логични. Истината беше, че няма отбор в България, който може да се противопостави на най-добрите в Европа. Левски поне доказа, че е най-добрият клуб в родината ни след тотална хегемония в шампионата. С това приказката свърши. Ръководството не направи така нужните промени след тези успехи и и не отбеляза факта, че много от футболистите в Левски се бяха изчерпали.
    
Скромният тим на Тампере подейства отрезвително на всички в клуба. За съжаление, това отрезвяване стана по най-болезнения за феновете начин. Все пак, със сигурност ще си вземем поука от това падение, подобно на това от Беверен.

Крилата на дракона може и да са отсечени, но той все още бълва огън. Трите точки изоставане от вечния враг и погромът в евротурнирите не ни плаши. Преживявали сме го. И краят обикновено е щастлив.