В началото на месец септември, името на България отново изплува на футболната карта на Европа. Причината за това не бе отнет лиценз, набит съдия, корупция във футболните ни структури или други подобни мрачни картинки от родната действителност, които не липсват в последно време. Причината бе доста позитивна, а именно многомилионният трансфер на Димитър Бербатов не къде да е, а в отбора на Манчестър Юнайтед. За първи път в историята на "червените дяволи" българин облича екипа на Юнайтед и се превръща в най-големия трансфер на сър Алекс Фъргюсън.

Класата на нашия национал е безспорна и той доказа това с представянето си с екипите на ЦСКА, Байер Леверкузен, Тотнъм и националния отбор, но нека си зададем въпроса:
"Промени ли присъствието на Бербатов играта на Юнайтед?"
Мнение по въпроса за развитието на Митко не липсват. Като започнем от големите оптимисти, които твърдят, че нашенеца ще надмине Ерик Кантона в клубната история и стигнем до крайните песимисти, които са на мнение, че съвсем скоро Митко ще окупира пейката и трудно ще стане от там. Но нека все пак да вникнем в самата игра на Юнайтед през изминалите седмици и всеки намери отговора за себе си.

Това, че Юнайтед е велик клуб едва ли е новина за някой. Всеки клуб, пък било то и колос, изпитва трудности през различните етапи на сезона, а с Манчестър това се случва доста често в началото на кампанията. Затова е излишно да се правят генерални заключения около представянето на отбора с присъствието на Бербатов в него, но нека все пак се спрем конкретно на двете срещи, в които присъства капитанът на българския отбор по футбол.
В дербито с Ливърпул сър Алекс заложи на познатото от родния фолклор 4-4-2. Защитата бе в най-оптималния според мен вариант, с присъствието на Евра, Браун, Фърдинанд и Видич, на вратата Ван ден Саар, което определено внася спокойствие у всеки фен на "червените дяволи". Умишлено ще прескоча средната линия и ще премина направо към нападението в състав Димитър Бербатов и Карлос Тевес. Българина бе поставен в центъра на нападението, а задачата да го подкрепя от задни позиции имаше Карлос Тевес. Правя едно отклонение. Позициите на играчите са само условни. В много случаи сме ставали свидетели как дори Патрис Евра или Рио Фърдинанд се оказват на върха на атаката (срещата с Челси), така че говорим само за разположение по терена. Най-изненадващото решение според мене, бе да се постави Уейн Рууни на десния фланг и това определено бе продиктувано от присъствието на Бербатов в стартовите 11. Англичанина прекара огромна част от мача в единоборства с Шаби Алонсо и Масчерано, покриване на Алберт Риера, а атакуващите му функции бяха сведени до минимум и почти липсваха. За 90-минути Юнайтед създаде не повече от 2-3 опасни положения, едно от които успя и да реализира. Класата на Уейн Рууни не се нуждае от коментар, но едва ли рижия нападател е полезен за Юнайтед като..........дясно крило! Аз поне, не си спомням англичанина да е играл натоварен с толкава дефанзивни функции в Юнайтед до този момент. В националния на Англия да, но в Юнайтед едва ли. Забитият между безкомпромисните Карагър и Шкъртел Бербатов, логично нямаше положения за гол и на моменти се изключваше от играта на Юнайтед. Единствено Тевес предлагаше изненадващи решения в срещата, които затрудняваха до известна степен домакините и се превърна, и в автор на единственото попадение за Юнайтед, след пас на Митко. В началните минути на мача "червените дяволи" играха по-добре, но с течение на времето Ливърпул взе заслужена победа. Едно дерби винаги може да се загуби, по простата причина, че срещу себе си Юнайтед наистина имаха силен и мотивиран съперник. Притеснителното в случая обаче е, че Манчестър не изглеждаше добре в нападение.

Дойде и срещата с Челси. Наказанието на Видич определено носеше доста притеснения в дефанса на Юнайтед и повечето привърженици се питаха дали дебютанта в Премиер лийг Джони Еванс ще се справи с голямата отговорност. Притесненията обаче не дойдоха от защитата на Манчестър, която по мое мнение игра доста добре в срещата за формата, в който излезе на "Стамфорд Бридж", а от нападението. Бербатов и Рууни бяха определени да тормозят Тери и Карвальо и поне през първото полувреме се представиха на ниво. Странното в срещата обаче бе липсата на Карлос Тевес в състава. По мое скромно мнение най-силно представящият се играч на Юнайтед от началото на кампанията, не успя да вземе участие в дербито. Доста изненадващо решение на сър Алекс предвид важността на двубоя и залогът в него. Нека не подминаваме факта, че аржентинецът обича да бележи на Челси и вече е правил това при победата на Юнайтед с 2:0 през 2007 г., а е огорчавал "сините" и с екипа на лондонския Уест Хям. Вярвам, че тези факти са познати на Фъргюсън , но е доста учудващо защо бяха пренебрегнати при положение, че играча е здрав и готов за срещата? Въпреки, че водеха до самия край на мача Юнайтед не заслужаваха победата и логично не я постигнаха.

Юнайтед ще тръгне на горе и това е ясно, но ми се струва, че тима имаше възможност да спечели повече от една точка в изминалите две дербита. Дали незадоволителното представяне в изминалите две срещи бе плод на решенията на Фъргюсън, присъствието на Бербатов или силната игра на противниците, нека всеки от вас сам си отговори. Не се съмнявайте , че съвсем скоро Манчестър ще "натварят" някой свой противник с 5-6 парцала и с оглед  на програмата на състава, и състоянието на футболистите, жертва се очертава да е Уест Бром на 18 октомври.