Йордан Господинов: Реферите винаги свирят за големите клубове

11:52
Йордан Господинов: Реферите винаги свирят за големите клубове
Искам да се върна в националния отбор, твърди вратарят на Славия

Напоследък президентът на Славия Венци Стефанов ежедневно напада съдиите, за разлика от времето, когато Славия вървеше към шампионската титла, с реферска подкрепа и с всевъзможна друга помощ. Стефанов изригна за пореден път след Литекс – Славия, като не пропусна да нападне и другите водещи отбори. На вратата на Славия в този мач бе Йордан Господинов, поради тази и други причини потърсихме стража. Ето какво каза Господинов, специално за winner.bg.

- Данчо, вашият президент се оплака от съдийството на Литекс-Славия. Ти имаш ли подобно недоволство?

- Съдийският фактор е решаващ в България. Подкрепят се едни отбори за сметка на други.

- Арбитрите нямат ли право на грешки?

- Имат, но защо все ги правят в полза на големите клубове.

- Ако погледнем историята и ако трябва да говорим кой клуб е по-голям от Литекс и Славия, нещата няма да са в полза на “оранжевите”?

- Имам предвид в последните години, когато Литекс е неизменно сред водещите състави. Има един неписан закон, че големите в България трябва да се подкрепят от арбитрите.

- Този факт не убива ли интригата в мачовете?

- Като се отнеме интригата на срещите се маха блясъка на футбола. Смея да твърдя, че, ако има безстрастно съдийство, което да предостави равни условия на двата отбора, ще има много изненади в България. Класирането няма да е това, което е сега в момента. Ето, ние спокойно можехме да си тръгнем с победата от Ловеч. Но ни я отнеха.

- Бил си в Левски, но не си ритал за “сините” във вътрешното първенство. Играл си в Нефтохимик, Литекс и Славия. Кой от тези отбори е най-често подкрепяният от арбитрите?

- Не искам да коментирам този въпрос. Мисля, че ясно се изразих, като казах, че съдиите, ако слагат на равни начала пред 22-ата, ще има доста интересни резултати и много изненади. Понякога ни свирят доста добре – например на Славия-Вихрен се получи двуостър мач, защото реферът не накланяше везните към единия състав. В тази среща и двата отбора търсеха победата, в никакъв случай не можеше да се каже, че арбитърът е подпрял единия или другия тим. На края на мача можеше и ние да победим, можеше и Вихрен да достигне до успеха. Мисля, че това е пътя към постигането на интересен и атрактивен български футбол. Важното е човекът, който ръководи двубоя да остави двата тима да играят, без да се съобразява, че единият е на четвърто място, а другият на дванадесето, например. А оставите ли 22-ата да влязат в чисто футболна битка, нерядко се получава изненадата. Това е истината, само по този начин футболът може да върви напред в България.

- Стойчо Младенов се оплаква от съдийството, а само през пролетта в доста срещи получи съдийски подаръци. Положението е сходно с Левски, Локо Сф, Литекс, Славия. Според вас как трябва да се действа, че грандовете да не могат да въздействат върху арбитрите и така да не получават реферски аванти?

- Големите клубове имат лобита в БФС. Може би трябва да се пресече връзката между клубните шефове и управата на БФС. Това е важно, за да израсне родното ни футболно първенство. Виждате какво се получи в шампионатите на Гърция, Турция. Първенствата им бяха аналогични на нашето, дори бяха на доста по-ниско равнище от българския футбол. Но вижте как се обърнаха нещата, къде отидоха сега… Имам някакво наблюдение върху гръцкото първенство, там много-много рядко може да забележиш подпиране на голям клуб. Истината е една, докато се инвестира в задкулисни игри, в съдии, а не във футболисти, футболът ни ще е трагичен. И в Гърция и в Турция хората разбраха, че инвестицията трябва да е във футболистите. Това е най-големия коз на Литекс в момента. Преди срещата ни с “оранжевите” ние правихме разбор, кой ще играе и кой не. Оказа се, че който и да влезе, все е добър футболист. “Оранжевите” разполагат с два отбора, които, ако започнат да се състезават паралелно в шампионата, ще завършат на съседни места в крайното класиране. Ако се инвестира във футболисти, резултатите няма да закъснеят.

- Според теб е оправдано клуб като Литекс да имат два равностойни състава? А конкуренцията навярно създава напрежение в този колектив? Все пак ти до неотдавна бе играч на Литекс, кажи как са нещата там?

- Това е пътят по който трябва да вървят и другите български клубове. Когато имаш 25 равностойни състезатели, няма начин тимът да не върви напред.

- Първенството ни е съставено от малко отбори, заедно с турнирните битки, се получава, че на година се играят около 40 мача. За тези срещи могат ли да се изредят 25 човека? Няма ли да се създадат групички?

- Така се създава конкуренция и за срещите излизат най-добрите.

- Да, но Литекс стана шампион за последно през 1998 г. Оттогава нещо пречи на тези отбор. Не е ли пречка раздорите, плод на вътрешната конкуренция?

- Три години бях състезател на Литекс и смея да твърдя, че отборът се представяше добре. Можеше да има по-голуми успехи, ако бе получил нужната подкрепа от футболните почитатели в Ловеч. Бях в Гърция, където гледах 16-финалната среща за купата на УЕФА между Литекс и Страсбург. Не може на 16-финална среща да имаш 2000 зрители на стадиона в Ловеч. Според мен малката фенска подкрепа пречи на Литекс да даде максимума от себе си. Друг е въпроса, че трябва да се помисли върху формата на първенството ни. Според мен ще е по-добре, ако 10 отбора, играят 4 пъти помежду си.

- Я кажи каква е тайната на феномена Нафтекс, който бе страшилище за столичните отбори?

- Факторите са няколко. Първо по една или друга причина в Нафтекс бяха събрани невероятно талантливи млади футболисти. Другият фактор е невероятно далновидното ръководство на Христо Порточанов. Той работеше страшно правилно, показа пътя по който трябва да се действа. Порточанов въведе железни правила и страхотна дисциплина в клуба, които не могат да се нарушават от абсолютно никой. Имахме примамливи стимули за всеки един мач. Страхотна база, невероятен стадион, още по-невероятна публика… Моят дебют бе срещу Олимпик Галата и играхме пред 18 000 зрители в Бургас. Атмосферата бе неописуема, подкрепата – фантастична. Това са тайните, не се иска чак толкова много неща, за да се стигне до дадено постижение.

- Според теб Сакалиев има ли шанс отново да стане един от най-добрите български нападатели?

- Стойко е невероятен футболист, много талантлив, все още не е казал последната си дума. Наистина, много проблеми го сполетяха… Аз много го уважавам като футболист, играл съм с него, знам какво може.

- Имаш ли амбиции за националния отбор?

- Всеки състезател има подобни цели. Аз съм играл за държавния състав, усетил съм тръпката, нормално е да искам да се върна в него.

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация