Нападателят от Ямайка Рикардо Фулър вече има място във футболната история. Не, той не отбеляза някакъв феноменален гол, нито изобрети нов финт. Просто удари капитана си в Стоук Сити Анди Грифин по време на мача срещу Уест Хем в неделя. Така влезе в елитната компания на играчите побойници, налетeли не на врага, а на собствен съотборник. Медиите в Англия и по света веднага припомниха други подобни паметни случаи.

► Лий Бойър срещу Киърън Дайър

Двамата съотборници в Нюкасъл се сбиха на "Сейнт Джеймсис Парк" през 2005 година. В този момент "свраките" падаха с 0:3 от Астън Вила. Причината? Единият егоистично не подал на другия. Забележително е също, че Гарет Бари от Вила се хвърли да разтървава побойниците, докато съиграчът им Ники Бът далеч по-прозорливо предпочете да им гледа сеира отблизо.
Бойър и Дайър получиха червени картони. Бойър нанесе първия удар, така че допълнително бе глобен с размера на 6 седмични заплати и обвинен от полицията в нарушаване на обществения ред.
Не е ясно кое беше най-смущаващо в цялата история - дали самият бой, или демонстративното ръкостискане на следващата тренировка. Не че провинилите се са имали особен избор, защото мениджър на Нюкасъл по онова време беше не друг, а Греъм Сунес. Достоен за уважение персонаж, навремето прочул се като доста кораво момче на терена.

► Крейг Ливайн срещу Греъм Хог

Ливайн изглеждаше самата учтивост, когато закратко водеше Лестър. Но като играч той беше малко по-избухлив. По време на предсезонна контрола като футболист на Хартс той обвинява съиграча си Греъм Хог, че изпуснал противников нападател. Много, много удари по-късно, Хог бе изнесен на носилка. Той си спечели наказание за десет мача. Ливайн трявбаше да се задоволи с наказание от 12 мача. Каква жалост, че по онова време сайтът Youtube не е съществувал...

► Майк Фланаган срещу Дерек Хейлс

Сбивайки се с човек, чийто прякор бешеУбиеца, Фланаган може би извади огромен късмет да се отърве сравнително невредим. Двамата бяха партньори в атаката на Чарлтън, което не им попречи да се сбият в мача за Купата на Англия срещу Мейдстоун през 1979 г.
Престъплението на Фланаган? Забавил пас с една секунда и така Хейлс останал в засада. Последното бе достатъчно за Хейлс да скочи да бие партньора си. Впоследствие той бе уволнен, но подаде жалба и бе върнат в тима. Което накара Чарлтън да продаде Фланаган.

► Емануел Адебайор срещу Никлас Бендтнер

Съвършено ясно е защо Адебайор недоволства, че му се налага да играе в атака заедно с Бендтнер. Та кой би понесъл подобно сурово изпитание? Но в началото на годината при 1:4 срещу Тотнъм за Купата на лигата нервите на африканеца не издържаха след един лош пас. Той обясни на датчанина, че не става за нищо, и го цапардоса по носа.
"И двамата сме небезразлични към клуба, но признавам, че сбърках. Съжалявам", каза Адебайор по-късно. Може би съжалява, че не е ударил Бендтнер достатъчно силно, за да му счупи носа.

► Анди Миърс срещу Стюърт Маккол

През 2001 г. Маккол беше капитан на Брадфорд, когато през 2001 година тимът падна с 1:6 от Лийдс. Той и Миърс разменят няколко думи, при което последният удря Маккол и му отваря аркада. В отговор шотландецът пробва да удари Миърс с глава в лицето, но пропуска. Миърс някак се разминава без червен картон, но двамата са глобени с по две седмични заплати.

► Греъм льо Со срещу Дейвид Бати

"Замахнах, ударих го и веднага разбрах, че съм счупил лявата си ръка. Не съм боец. Не бях свил юмрука си както трябва. Болеше ме много и това ме караше да се чувствам още по-идиотски", призна Льо Со, който нанесе първия удар в Москва, след като бесният Бати му потърси сметка за едно недоразумение. Случката се разиграва при загубата на Блекбърн с 0:3 от Спартак в Москва през 1995 година.
"Тази нощ е онова нещо, което най-много ми се иска да залича от кариерата ми", добави Льо Со.

► Брус Гробелар срещу Стив Макманаман

Опитният зимбабвийски вратар Гробелар полудя от ярост, когато младият Макманаман не успя да изчисти една топка както трябва по време на ливърпулското дерби с Евертън. Червените допускат гол в резултат на гафа и Гробелар атакува словесно съотборника си. Последният не му остана длъжен и вратарят го сграбчи за гушата.

► Джон Хартсън срещу Еял Берковиц

През сезон 1997/1998 Чуковете от Уест Хем явно са се раздавали яко на тренировки. Еял Берковиц обаче не остана доволен от една балтия на Хартсън. Израелецът избухна, за което отнесе ритник в лицето.

► Фреди Люнгберг срещу Олоф Мелберг

Дори когато става дума за национален отбор и за световно първенство, понякога се раздават юмруци. През 2002 година по време на тренировка Олоф Мелберг удари яка тесла на Фреди Люнгберг. Последният го нападна и скоро двамата се въргаляха на земята заедно със съотборник, имал нещастието да се озове наблизо.

► Томас Гравесен срещу Робиньо

Реал (Мадрид) поддържа имиджа на клуб, отдаден на красивия футбол. Това не значи, че на тренировки не могат да се видят брутални сцени. През 2006 г., в началото на втория престой на Фабио Капело начело на Реал, Гравесен и Робиньо се скараха на тренировка. Прави чест на бразилеца, че не се уплаши от значително по-якия си съотборник. Бързата намеса на останалите играчи може би спаси крехкия Робиньо от по-сериозни последствия. За негов късмет пък скоро коравият датчанин бе пратен в Селтик.

Заслужава си да споменем и приноса на Депортиво - един клуб, който доскоро беше болен от особена лудост. През 2002 година там звездата Джалминя удари главичка на треньoра Ирурета. По-късно се биха съотборниците Алберт Луке и Валтер Пандиани. Батални сцени е имало и в националния тим на Испания. През 2005 например се сбиха огненият каталунец Пуйол и крилото на Валенсия Висенте Родригес.