Спомням си, че преди точно една година отново писах анализ по темата Ювентус. Тогава "Старата госпожа" пак се намираше на трета позиция в класирането и пак не бе спечелила два поредни мача. Парадоксалното е, че една година по-късно, единственото което се е променило е това, че отборът вече е заменил равенствата със загуби. Феновете на този велик и славен някога отбор преживяват едно мъчително "дежа вю" по време на най-трудния период в историята на клуба.

В събота Ювентус регистрира втората си поредна загуба в Серия "А" през настоящия сезон, която бе и втора домакинска от общо петте за сезона. В разстояние само на 4 дни "бианконерите" загубиха всички шансове за така мечтаното и жадувано 28-о Скудето, което трябваше да е 30-о в актива на тима, ако не бяха двете отнети титли. Тези две загуби обаче не са толкова изненадващи за хората следящи отблизо италианския футбол и по-специално рекордьорът по купи в него. Вярно е, че те дойдоха срещу повече от прилични отбори (особено Каляри), но още в края на миналата и началото на тази година отборът на Раниери печелеше минимално, трудно и с голяма доза късмет, с което загатна за това, което се случи през миналата седмица. Достатъчно красноречив е фактът, че всички голове на Юве през 2009 са от статични положения (без този на Недвед от онзи ден, който дойде след груба грешка на защитник на Каляри), а в поне 70% от мачовете през този сезон, не друг, а геният на възроденият Дел Пиеро носеше успеха. Това е недопустимо за гранд като Ювентус - рекордьор по титли в Италия, втори по трофеи в света, клуб с изключително богата история, през който са минали едни от най-великите спортисти на миналия и настоящия век.

Разбира се 7 точки пасив не са чак толкова много и по принцип се стопяват, особено когато съперникът се казва Интер, но с тази игра, която няма никакво развитие откакто Раниери е начело на отбора, спокойно мога да се нагърбя със смелата прогноза, че Юве няма никакви шансове да триумфира със Скудетото в края на май. Нещо повече- прогнозирам, че с това ръководство и този треньор спечелването на какъвто и да е трофей ще е истински подвиг и даже чудо. Всеизвестен факт е, че дали нарочно или не, Интер не е убедителен в края на сезона, но по всичко изглежда, че от един такъв евентуален спад на "нерадзурите" ще се възползва не Ювентус, а Милан. Вероятно "бианконерите" отново ще са трети, по подобие на миналата година. Всъщност настоящия сезон е почти пълно копие на предишния до този момент. И това не е изненада, след като от клуба не направиха почти никакви промени през лятото и още по-малко сега, през зимата.

Най-голямата слабост в игрови план е липсата на креативност. Единственият който се заема с тази задача - да задържа топката, да дава перфектни пасове и изобщо да организира играта - е неостаряващият Алесандро Дел Пиеро. Липсата му ясно и категорично пролича при гостуването на Удинезе миналата сряда - без Алекс отборът просто бе посредствен. Той обаче не е типичен плеймейкър и мястото му не е в центъра на терена, въпреки че доста често се връща до там, за да изнася топката. Не случайно най-желаният трансфер от страна на тифозите е този на плеймейкърът на Вердер Диего. Привличането му обаче е възпрепятствано главно от едно нещо – остарялата и крайно неефективна схема с двама прекалено дефанзивни играчи в центъра на терена, която Клаудио Раниери упорито налага, въпреки че тя е центърът на почти всичките му проблеми. Сисоко, Дзанети и привлеченият през лятото "бидон" Поулсен се справят горе-долу добре в отнемането на топката и рушенето на играта, но в атака те често остават изолирани. Свежест внася единствено младият Маркизио, но той попадна в състава по-скоро заради многобройните контузии. Всичко това изнася тежестта в атака у фланговите играчи. От там започнаха и критиките към така наречените крила Недвед и Маркиони, които са абсурдни (особено за чеха). За противникът не е трудно да се досети, че затваряйки фланговете, отнема почти цялата мощ на противниковата атака. Именно това направиха Удинезе и Каляри, а контраатаките им тотално довършиха "госпожата". С две думи играчите на фланга стават жертва на тази схема, а добавяйки изключително ниската за клуб като Юве класа на посредствените бекове, ситуацията става абсурдна и недопустима за такъв гранд. Най-слабият футболист играл някога в Юве Кристиан Молинаро и чехът Зденек Григера не само че са трагични в предни позиции, но наливат масло в огъня и в без това колебливата защита.

Проблемите в "Новият Ювентус" наистина са много, а победи като тези над Реал и Милан само замъгляват оценката за реалното състояние на отбора и удължават агонията, в която тимът изпадна през лятото на 2006-та година. Агония, между другото, която не е толкова следствие на разпродажбата на отбора, финансовият удар и годината прекарана в Серия "Б", колкото в попадането на лоши ръководители, които имаха реална възможност да върнат отбора на върха още миналия сезон, но в следствие на редица грешки се провалиха.

Ще се опитам да се фокосирам върху основните и според мен най-важните слабости на тима, без да влизам в детайли. Първата вече я казахме – схемата на игра. В България обикновено сме свикнали, когато оркестърът не свири добре, да виним цигуларите. Всъщност футболистите са най-малкият проблем в Ювентус. Ако те имат някаква вина, то тя е минимална. Нещо повече - твърдя, че при тази конкуренция в Серия "А", Ювентус има кадровите ресурси и възможности да е шампион. Имайки предвид дори и наистина огромните проблеми с контузени футболисти през настоящия сезон. Далеч съм от мисълта, че повечето от настоящите играчи на тима имат психиката и класата, отговарящи на името на клуб като Юве и че няма нужда от нови попълнения, но дори и с тези играчи клубът има силите да е първи в Италия. Отборът има прекрасно ядро, към което остава само постепенно да се прибавя класа. Политиката в клуба обаче тотално противоречи на това.

Според мен всички проблеми на отборът (не на клубът) Ювентус се коренят в удобният за ръководството треньор. Наставник с изключително бедна биография за годините му, но пък с ниска заплата и без високи претенции. Не веднъж съм споменавал, че най-важният човек в Ювентус не може да бъде човек като Клаудио Раниери. Мениджър, който може да спаси всеки тим от изпадане, но не и да изгради шампионски отбор с дух и манталитет на победител. Освен от визитката му, изводът може да се направи и от миналия сезон, когато обстоятелствата се стекоха така, че Раниери имаше реални шансове за титлата, които той пропиля по най-нелепия начин и накрая дори нагло се обяви за победител. Третото място не може да бъде успех за клуб като Ювентус, при каквито и да е обстоятелства и това, че Раниери спаси отбора от изпадане, тук не го прави победител, за разлика от предишните му клубове. Човек, който е изразил задоволство от равенства с отбори като Каляри и Сампдория, сигурно утре ще бъде доволен на почетна загуба от Челси. Такъв човек няма място в отбор като Ювентус.

Въпреки че не можеше да използва голяма част от играчите си през сезона, Раниери отново направи, и което е по-непростимото, повтори грешките от миналия сезон. Контузиите са част от играта и не би трябвало да са оправдание. Недопустимо е специалист, имащ самочувствието и претенциите да води клуб като Ювентус да не може да си подреди състава. Недопустимо е треньор с неговият опит да няма ясна представа за смените, които прави и за времето, по което ги прави. Недопустимо е треньорът на Юве да се оправдава с глобалното затопляне и резкият спад на индексът "Дау Джоунс" за това, че не може да победи посредствени отборчета. Непростимо е в 21-век да използваш изключително остарелият и доказано неефективен метод с изкуствени засади. Недопустимо е най-възрастният ти играч да има най-много игрови минути при положение, че на пейката стоят и чакат двама обещаващи младоци на неговия пост. Недопустимо е в рамките само на 3 дни да загубиш от отбори от долната половина на таблицата и след това нагло да обявиш, че си изненадан от класата на противника и нищо не е загубено. Непростимо е, упорито и нагло да налагаш играч като Молинаро, който смело заявявам, че е на нивото на българската "Б група" (максимум!), при положение, че имаш далеч по-добра алтернатива. Недопустимо е когато отборът ти изостава в резултата да вкарваш нападател... в 89-а минута! И т.н. и т.н..

За година и половина в Ювентус най-яркото постижение на Раниери са няколкото исторически... загуби. Отбори, които с години нямаха успех над Юве, постигнаха такъв в последните 18 месеца. Каляри е последният пример. "Сардинци" нямаха победа в Торино от 1968-ма година насам. Успехът онзи ден бе едва трети като гост на 27-кратният шампион на Италия. Предишното ръководство, което бе едно от най-успешните (да не кажа най-успешното), би уволнило такъв треньор на третият месец, ако изобщо го назначи. Парадоксалното е, че от клуба категорично отричат да има финансова криза и така причината да държат този "специалист" си остава загадка.

Постепенно стигнахме и до главният проблем на футболен клуб Ювентус. Иначе казано - "рибата се вмирисва откъм главата". За жалост след "Калчополи" Ювентус не случи на ръководители. Много мога да пиша за спортният директор Алесио Секо, изпълнителния Жан-Клод Блан и президентът Джовани Коболи Джили, но ще гледам да акцентирам само върху есенцията. Тримата може и да са отлични финансисти и ръководители, но не и в областта на футбола. За тях важен е единствено икономическия баланс, играта и представянето на отбора не е от значение. През 2006-та година по всеизвестни причини отборът бе напуснат от трансферното "гуро" Лучано Моджи и ахилесовата пета на тима станаха трансферите. За две години и половина Джили, Блан и най-вече Секо, въпреки че похарчиха над 100 млн., не направиха нито един смислен трансфер, за който да дадем определения като "невероятен", "страхотен", "много точен" и т.н., каквито бяха епитетите за трансферите на Моджи. От тази тенденция могат да се изключат единствено Амаури и Якуинта, но с много условности. Вместо това Секо и компания привлякоха куп пълнежи и застаряващи футболисти, при които травмите са съвсем естествено явление. На всичкото отгоре имат наглостта и арогантността да заявяват, че нямат нужда от нови футболисти и че са доволни от работата на треньора. Е, вече дори и да са променили мнението си, е късно. Зимният прозорец хлопна врати точно в момента, когато може би са се усетили.

Очевидно е, че в момента Ювентус се нуждае от промяна. Но не отборът, а клубът! Драстична, генерална и незабавна промяна! Крайно време е. В противен случай рисковете най-обичаният, най-титулуваният, най-популярният и най-могъщият отбор на Апенините да се превърне в средняк, са огромни. Играчи като Дел Пиеро, Буфон, Трезеге, Каморанези и особено Недвед, нямат много време на разположение, а те определено не заслужават да завършат кариерата си в средняшки тим...

Хубавото за Юве от всичко това, е че проблемите лъснаха преди най-важният двубой за сезона - този срещу Челси. Лошото е, че през последната година и половина такива знаци имаше много, а ръководителите не си взеха поука. Сега вече "бианконерите" могат съвсем спокойно да съсредоточат цялото си внимание върху Шампионската лига, където не ги чака нищо добро, ако продължават да играят по този начин. Преди това не е зле да помислят и за утрешния четвъртфинален двубой с Наполи от турнира за Купата на Италия, защото тази купа май вече е единствената възможна за тима. Поне през този сезон…