Барса остана голямото предизвикателство пред Съра

12:58
Барса остана голямото предизвикателство пред Съра
Слънцето изгрява и залязва, а сър Алекс продължава да си дъвче дъвката край страничната линия. Дълголетието му е страхотно постижение. Да водиш клуб от класата на Юнайтед 25 години е величествено постижение, се казва в коментар на "Дейли Телеграф" за празнуващия днес юбилей мениджър на Манчестър Юнайтед.

Когато трябва да преценим воюващата брилянтност на Фъргюсън, трябва да кажем, че именно силата му да се задържи е намирана за уникална от противниците му. Марчело Липи, Карло Анчелоти, Жозе Моуриньо, Арсен Венгер и Пеп Гуардиола вече казаха в различни моменти, че са удивени от това постижение. Бела Гутман, великият унгарски треньор, спечелил две Европейски купи с Бенфика през 60-те, е известен с репликата си "Третият сезон е фатален". Фъргюсън пък продължава с успехите в третото си десетилетие. Какво, освен феноменалната етика на работа, прави Фъргюсън уникален? С какво е допринесъл към мениджърството, че да има треньори в бъдещето, които да искат да го изравнят по успехи? Какво биха казали футболните историци по въпроса, че е променил начина, по който се играе футбол днес?

За всичките му успехи, и гордостта, която е изпитал от постижението си, той е скромен, относно способностите си. Според него, той отстъпва на сър Мат Бъзби, който възстанови отбора след катастрофата в Мюнхен. Има много мнения за това, което прави Фърги специален: мисловните игри, метода със сешоара, головете в продължението на мачовете. Това е, което го описва във футболната сапунена опера, но какво да кажем за техническите му качества. Като тактик, Фъргюсън е уникален случай. Той никога не е бил новатор, но е показвал умение да се адаптира и учи по-добре от всеки треньор в историята. Когато дойде в Юнайтед, английският футбол бе наказан от Европа за пет години заради трагедията на "Хейзъл". В изгнание, английският футбол обаче щеше да разцъфти.

През 70-те години, Боб Шенкли, Боб Пейсли и Джо Фейгън обединиха усилия, за да преоткрият английския футбол в Ливърпул, учейки се от някои загуби в Европа. Те създадоха по-техничен и сложен подход, базиран на владеене на топката и търпение. Това бе стила, който Брайън Клъф преработи, докато английският клубен футбол стана доминиращ. Главната цел на Фъргюсън бе да върне титлата на "Олд Трафорд", но най-голямото му постижение бе, че върна Юнайтед след конкурентоспособните отбори на континента. В изолация, английският футбол не видя нищо от революционните методи на Ариго Саки в Милан от края на 80-те. Саки заряза либерото и пазенето човек по човек. Английският футбол остана назад. Ключов мач бе загубата на Юнайтед с 0:4 от Барселона на Йохан Кройф през 1994 година. Фъргюсън прие позора като образование. Стив Брус помни този мач като края на традиционното 4-4-2 в клуба, тъй като Фъргюсън започна експерименти с още един халф и разделяне на нападателите. Тимът влезе в по-добра форма, научи се да контраатакува и да бъде безпощаден.

Докато в повечето отбори, играчите бяха изтощени от идеите на мениджъра, в Юнайтед идеите на Фъргюсън изтощаваха играчите. Той знаеше, че му трябва нов тим, ако иска да настигне великите Милан и Барселона от началото на 90-те. И го направи, построи наново състава, който спечели през 1999 година. И продължи да се учи, от плавността в позициите на Аякс при Луис ван Гаал и от тактическата дисциплина на Отмар Хитцфелд в Борусия Дортмунд и Байерн Мюнхен. Саки, Кройф, Капело, Липи, Ван Гаал, Хитцфелд, Висенте Дел Боске и Моуриньо направиха страхотни отбори, но всеки от тях залезе в един момент, или пък биваха уволнявани, жертви на очакванията, които бяха създали. Венгер построи два отбора, които бяха по-добри от Юнайтед, но Фъргюсън винаги се завръщаше.

Ето защо е уникален Фъргюсън. Умението му да създава два отбора в един и същ момент. Първият тим е този, който излиза и играе всеки уикенд, сегашният тим, вторият е идеалният тим, този, който проектира за бъдещето. Нито един друг треньор не се е доказал като успешен и в двете начинания. Моуриньо влага всичко в сегашния тим и не мисли изобщо за този на бъдещето, Венгер пък разчита прекалено много на бъдещия, изоставяйки сегашния. Така, че какво следва за Фъргюсън? Той вече формира нов отбор около впечатляващ група играчи, група, която би трябва да формира основите на отбора за следващите пет, осем или дори десет години. Бъдещето? Той го видя в Рим и на "Уембли" - Барселона на Пеп Гуардиола. Ако успее да създаде тим, равен на Барса, или дори по-добър, гладът му може най-сетне да бъде задоволен.

Това е историята за Юнайтед на Фъргюсън. Няма сантименти за това, Юнайтед на Фъргюсън сменя кожа след кожа. И докато присъствието на Фъргюсън на скамейката продължава, идеите му постоянно ще еволюират. Той не просто се адаптира, за да оцелее, той се адаптира, за да побеждава.

За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация

Коментари