Миниреволюцията на тройката в Калчото

14:39
Миниреволюцията на тройката в Калчото
Италианците винаги са били майстори на играта във фаза защита. Големите успехи на Милан в края на 80-те и началото на 90-те години бяха постигнати със схема, в която се използваха четирима бранители. Доскоро повечето специалисти смятаха, че е удачно единствено тимове с ниска класа, борещи се за оцеляване, да играят с трима централни защитници. Допреди не се считаше за нормално дългосрочна стратегия за развитие на някой голям клуб да лежи върху фундамента на схема с тройка в отбрана. Всичко това обаче се промени, а надеждите на лидерите в Калчото лежат именно върху принципите на 3-5-2.

Къде започна всичко?

Както в изкуството, така и във футбола има хора с авангардно мислене, чиито методи често остават неразбрани и недооценени. Такъв е случаят и с Алберто Дзакерони. Специалистът е начело на Удинезе в периода 1995-1998 година. Клубът тъкмо се е завърнал в Серия А и целта е оцеляване. В първия сезон Дзакерони спасява Удинезе, оставяйки го на девет точки над зоната на изпадащите. После следва блестяща година и фриуланите завършват пети в италианския шампионат. Никой не очаква от черно-белите да подобрят това класиране, но вместо това през 1998 година отборът от североизточна Италия е с по-лоши показатели само от шампиона Ювентус и втория Интер.

Обичайната тактическа схема, която Дзакерони налага в Удине, е 3-4-3. Две изявени крила подпомагат тарана Оливер Бирхоф, който през 1998 година става капоканониере на Калчото (топреализатор), надцаквайки легенди като Алесандро Дел Пиеро и Луиш Назарио Да Лима Роналдо.

По същото време Милан е в криза. Росонерите остават на десето място в гореспоменатия сезон. Не е изненадващо, че Алберто Дзакерони получава обаждане от Силвио Берлускони с предложение да поеме миланския гранд. На запад със специалиста идват Бирхоф и Томас Хелвег. Росонерите не са слагани след фаворитите за Скудетото, но през 1999 година те правят невероятен обрат в борбата си с Лацио, стопявайки седем точки в последните седем мач от кампанията. Титлата отива във витрината на Милан.

Берлускони обаче не е доволен от схемата с трима защитници и публично критикува Дзакерони. Специалистът показва инат и не отстъпва от своите футболни принципи. Последва едно трето място на следващата година, което допълнително изнервя собственика на миланския гранд. Именно поради това не е учудващо, че през 2001 година, след поредица от слаби мачове, Дзакерони е уволнен от Милан. След този епизод специалистът не може да се задържи в никой от другите отбори, които е водил, за повече от година. Въпреки това, той е бил начело на Лацио, Интер и Ювентус. И на трите места обаче, успехите липсват. Сега Алберто Дзакерони води националния отбор на Япония, а през миналата година той изведе самураите до триумф в турнира за Купата на Азия.

Тройката в защита през 21-ви век

Може би вдъхновени от примера на Дзакерони и други треньори опитват експеримента с трима в защита. Основни представители на тези идеи сред тактиците са Валтер Мацари, Серсе Козми и Джанпиеро Гасперини.

Резултатите, постигнати от тимовете на Козми, не са особено забележителни. Този факт не бива да приеман погрешно, защото ексцентричният спец винаги води скромни клубове и дори когато се провалят, неговите възпитаници никога не губят мачовете си без бой. Характерно за отбор, воден от Серсе Козми, е желязното представяне във фаза отбрана. Козми се нагажда към материала, с който разполага и не действа като кон с капаци в случаите, когато няма алтернатива на даден пост. Пример за това твърдение може да се намери от времето, в което той води Ливорно. Ръководството на тима продава звездата Алесандро Диаманти на английския Уест Хям. До този момент Козми е разчитал на класическото 3-5-2. След като Диаманти напуска и на негово място не е взет друг нападател, специалистът, без притеснение, преобразува тактическата си схема в 3-6-1. Това донася доста главоболия на противниците на Амаранто. Разбира се, Козми поема Ливорно в отчаяна ситуация. Отборът е спечелил едва 6 точки в 14 мача. Ексцентричният специалист донася 23 пункта в 24 мача, което от статистическа гледна точка, си е подобрение.

Гасперини, от своя страна, разчита най-вече на атакуващия футбол. Той вижда в тактическа постройка с трима в защита възможност нападателите му да пресират здраво още в половината на съперника. Отборите, водени от Гасп, използват много умело фланговете. Докато е начело на примаверата на Ювентус в началото на 21-ви век, специалистът използва 3-4-3. След това Гасперини поема Кротоне и успява да спечели промоция в Серия Б за скромния тим. От 2006 до 2010 година насам специалистът води Дженоа. Футболът, който играят грифоните, е определян като най-атрактивният на Ботуша по онова време. Самият Жозе Моуриньо признава, че най-големи трудности е имал в двубоите с Гасп. Именно поради това никой не бе учуден, когато през лятото на 2011 година Масимо Морати покани Гасп да стане треньор на Интер. Стартът на нерадзурите през миналата кампания бе катастрофален и скоро треньорът бе уволнен. Гасперини обясни провала със сбъркана трансферна политика, лоша комуникация с ръководството и нежеланието му да измени на футболната си философия.

Други специалисти с подобни възгледи за играта, като Валтер Мацари и Франческо Гуидолин имат успехи в дългосрочен план. Но нека първо да обсъдим силните страни на играта с трима в отбрана.

Анализ на схемата с тройка централни защитници

Най-очевидният плюс на подобно тактическо решение се крие в персоналната опека. Тримата централни защитници си препредават дуото в противниковото нападение, като във всеки един момент един от защитниците е свободен, за да подсигурява. Също така тази схема предразполага към наличието на регистра (плеймейкър от типа на Пирло) или медиана (дефанзивен халф, играещ пред бранителите). С изнасянето на топката често се нагърбва някой от тримата защитници, а дори и да сбърка с паса си напред, той е спокоен, че двамата му партньори в дефанса, ще прекъснат евентуална контра в зародиш. Много по-трудно е за един централен защитник да изнася топката, ако играе в схема с четирима в линия.

Друга важна особеност на обсъжданата тактика е, че тя дава възможност на треньорите да наситят халфовата линия и по този начин да си осигурят териториално предимство, както и преимущество във владението на топката. Повечето полузащитници също така помагат и при пресата на противника и му пречат да разгръща атаките си. Използването на 3-5-2, 3-6-1 или на 3-4-3 гарантира добро използване на фланговете и компактност в двете фази на играта.

Използването на халф-бековете отново става модерно в италианския футбол. Подобни типове футболисти трябва да имат два бели дроба. Както се изрази Щефан Лихщайнер след мача на Ювентус с Челси в сряда: „Не е лесно да си четвъртият нападател, когато атакуваме и петият защитник, когато се браним.”

Като цяло в халф-бековете се изисква освен да са бързи и неотстъпчиви в единоборствата, също така и да бъдат комбинативни, тъй като именно те дават широчина в атаките на своя тим и помагат за отварянето на празни пространства в отбранителния вал на противника.

Трима защитници, трима специалисти и повече от три успеха

Както вече споменахме, доскоро бе трудно да се мисли, че е възможно топклуб да има успехи, залагайки на схема с трима в защита.

Валтер Мацари опровергава критиците на 3-5-2 с това, което направи и все още прави в Наполи. Специалистът е начело на небесносините от 2009 година насам. Нужно е само да се спомене какво постигнаха неаполитанците през миналия сезон. Те спечелиха Купата на Италия и бяха много близо да стигнат поне до четвъртфинал в Шампионската лига, след като биха Челси с 3:1 в първия мач на „Сан Паоло”. В реванша характерът на лондончани сломи възпитаниците на Мацари, но те могат да бъдат горди от себе си, тъй като отпаднаха от отбора, който в крайна сметка спечели турнира. Победата над Манчестър Сити в груповата фаза на същата надпревара също е повод за гордост от страна на неаполитанците. През този сезон те искат Скудетото и едно е сигурно – имат потенциала да постигнат тази цел. Специфика на използваната от Мацари схема 3-5-2 е, че когато поиска специалистът я превръща в 3-4-3. За това спомага наличието на футболист като Марек Хамшик, който не се притеснява да помага във фаза защита, но също така бележи средно по десет гола на сезон.

Ако това, което прави Мацари в Наполи е достойно за уважение, то постиженията на Франческо Гуидолин в Удинезе може да се сравнят дори с чудо. В Неапол яростно се борят да запазят играчи като Хамшик, Кавани, Пандев, а освен това се подсилиха с Инлер и Бехрами в последните две години. Противоположна е трансферната политика на фамилия Поцо, която притежава Удинезе. Всяка година поне по две от звездите на фриуланите биват продавани.

Този факт със сигурност затруднява Гуидолин, но той досега никога не измени на своята любима 3-5-1-1. Голаджията-ветеран Антонио Ди Натале е единственото изявено острие. От втора позиция обикновено действа друг нападател, който трябва да помага на Тото, но също така и да е в подкрепа на халфовата линия. Именно поради това именно Ди Натале винаги е топреализаторът на Удинезе. Освен, че е майстор на завършващия удар, Тото знае, че целият отбор работи най-вече за него. И от доста време тази тактика носи позитиви за фриуланите.

Друг важен детайл за Удинезе на Гуидолин е поливалентността на футболистите. Когато Ювентус привлече Маурисио Исла през това лято, чилиецът се представи по следния начин: „Мога да играя като десен халф-бек, миналата година ме използваха като вътрешен халф, а също така съм се изявявал и като втори нападател.” Подобни са характеристиките и на Квадво Асамоа, друг играч сменил фриуланите, за да отиде в Юве. От настоящата селекция на Удинезе Армеро, Перейра и Фараони са типът футболисти, които ще заместят Асамоа и Исла, а също така и Гьокхан Инлер, който напусна през лятото на 2011 година.

Гуидолин класира своя тим на четвърто място през 2011 година, а през миналия сезон тимът завърши трети. За жалост на специалиста и двата му опита да вкара тима в груповата фаза на Шампионската лига завършиха с провал. Едва ли обаче фамилия Поцо възнамерява да махне специалиста, тъй като и без участие в най-престижния турнир, доходите на Удинезе са повече от добри.

13 години след титлата, спечелена от Дзакерони в Милан, друг отбор, използващ схема с трима в защита триумфира със Скудетото. Когато пристигна в Ювентус, Антонио Конте бе описван, като специалист, влюбен в атакуващото 4-2-4. Младият треньор вече бе спечелил две промоции с Бари и Сиена, използвайки тази тактическа постройка. Още през октомври 2011 година обаче Юве заигра в 4-3-3, за да може да в тима да бъде интегриран Артуро Видал, а също така и Андреа Пирло да получи полагащата му се диригентска роля. Старата госпожа беше забележително красива в новата си премяна, но Конте не спря дотук. В края на ноември 2011 година бианконерите гостуваха на Наполи. На „Сан Паоло” Юве имаше ужасни показатели в миналото, но точно в тази вечер възпитаниците на Конте измъкнаха равенство 3:3, въпреки че на почивката изоставаха с 0:2. Изненадата на специалистите бе от това, че наставникът на Юве бе използвал схема 3-5-2 в дербито. Антонио Конте обясни, че е прибягнал до този ход, за да неутрализира противника. „Просто нашата постройка беше огледална на тяхната. Получи се”, лаконичен бе специалистът.

По-късно обаче Конте продължи да залага на тройката в отбрана и в крайна сметка тимът му спечели Скудетото без да бъде победен нито веднъж.

Миниреволюцията в италианския футбол


Използването на схема с трима централни бранители е една миниреволюция и е отговорът на изпадналия във финансово затруднение италиански футбол срещу модерните тенденции в играта. В последните години Жозе Моуриньо беше специалистът наложил 4-2-3-1 в три от европейските топклубове – Челси, Интер и Реал Мадрид. Сър Алекс Фъргюсън продължава да обича класиката и 4-4-2, но в дерби мачовете шотландецът използва начина на Специалния. Байерн Мюнхен също се придържа към тази схема. Доминантът в европейския футбол Барселона залага на 4-3-3, но във фаза защита тази постройка прелива в 4-5-1, така че до голяма степен шаблонът е един и същ.

Специфичното е, че гореспоменатите клубове са много мощни във финансово отношение и обикновено взимат това, което им трябва, когато отвори трансферния прозорец. За италианските отбори подобно твърдение не отговаря на истината.

Именно поради това специалисти като Мацари, Гуидолин и Конте търсят и залагат на нещо различно в тактическо отношение. 3-5-2 предразполага към поливалентност и балансираност. Тази тактическа схема е идеална и за тимове, дебнещи на контраатака ( Удинезе и Наполи), и за отбори, свикнали да доминират от първата до последната минута, като Ювентус. Във времена, в които Калчото изостава като финансова мощ от Висшата лига и Примера, именно тактическия гений на италианските специалисти може да се окаже това, което ще спре свободното падане...


За да коментирате, трябва да сте регистриран потребител!

Регистрация

Коментари

Omen
22.09.2012 18:45

Трапатони,Капело,Са4и,Беарзот,Раниери,Ан4елоти,Спалети,Дзов,Мадзари имн други...Италянските трениори са наи-голямте, да кажа само 4е единствения трениор пе4елил 5 наи-голями отли4ия (ШЛ,УЕФА,Суоеркупата,КНК и Интерконтиненталната купа,а ако добавим и скудето,става 6) е Трапатони тоие великан за мен

Omen
22.09.2012 23:38

Леле мом4ета прави сте ,Липи ми е Любимия трениор,не мога да повярвам 4е го изпуснах има 1 ШЛ,УЕФА,МОНДИАЛ в Германия, срам ме е 4е го пропуснах а,., сащо има и 4-5 скудети ако не са и пове4е*wink*

bianconer85
22.09.2012 20:40

Брат, как можа да напишеш "Мислителя" Раниери, а да забравиш Липи. Веднага да си посипеш главата с пясък *smile*

biserms
22.09.2012 20:00

Забравяш Прандели, Липи, Манчини и някои млади надежди като Конте, Ди Матео и др.

bacardy_breezer
22.09.2012 18:14

Много хубава и интересна статия ! Не е тайна за никой, че италианските треньори са най-големите тактици.

Johan_Cruyff_14
27.09.2012 21:07

Не искам да споря по подобен въпрос, но за мен холандците са най-големите тактици.

dict8or
22.09.2012 16:10

Добра статия!
Лесно ми е да си представя и Милан отново в 3-4-3, но се съмнявам Берлускони да толерира отново тази схема след провала с Дзакерони.