Да отидеш на гостуване на любимците си в Италия напоследък не е никак лесно. Феновете са посрещани с подозрение и априори се считат за хулигани. Но това не е единственият проблем. Географията на полуострова води до организационни проблеми. По-рано този месец тусканците от Ливорно играха срещу Реджина – една от най-южните точки на континентална Италия. И само един запалянко на гостите направи близо 1000 километровото пътешествие – 66-годишният Корадо Настасио.

„Не искаха да ме пуснат в сектора за гостуващи фенове, защото бях сам”, каза Настасио пред „Гадзета дело Спорт” по-късно. „Благодаря на полицейски инспектор Ди Либерти, защото той се застъпи и ме пуснаха.” Роден в Ливорно, Настасио играе три сезона в клуба през 60-те години, преди да премине в Аталанта и след това в Каляри, където записа два мача през сезон 1969/70, когато сардинци спечелиха титлата. Бърз и техничен нападател, той има и един мач за младежките национали на Италия. Настасио прекрати кариерата си през 1977-а, на 31 години, заради болестта на сина си. Следват няколко години административна работа в долните дивизии, а по-късно той става докер в Ливорно, но така и не се отказва да гледа отбора.



Колегите му докери учредяват фен-клуб на негово име и в момента той има около 200 члена. И както повелява традицията в Ливорно – бастионът на левицата в Италия – Настасио е доста критичен към властите и към клубовете. „Може и да бъркам, но си мисля, че съм единственият бивш играч от Серия А, който не пропуска гостуване. Бяхме двама човека в Кротоне, а за мен клуб без фенове във визита не може да съществува. Страстта да подкрепяш отбора си умира. При това не само в Ливорно. Този сезон на нашите домакинствса рядко има повече от 10 гостуващи фена. Но пък и от друга страна сега не можеш да разчиташ за нищо на клубовете. Стадионите са кошмар и все едно влизаш на бойно поле. Да не говорим, че децата спряха да идват на мачовете.”

Ливорно, който в момента е трети в класирането, спечели визитата в Калабрия с 3:1. Настасио, макар и сам в сектора за гости, бе опънал знаме на оградата. Играчите уважиха усилията му и след последния сигнал отидоха да го поздравят. „Капитанът Андреа Лучи ми даде фланелката си, а треньорът Давиде Никола ме прегърна. Но единственото, което искам от отбора е завръщане в елита”, завършва Настасио.