През седмицата станахме свидетели на един исторически процес. След куп титли и 26 години начело, Сър Алекс Фъргюсън се раздели с Манчестър Юнайтед. Няма нужда да се напомня, защо Фърги е най-добрия мениджър в историята на модерния футбол. Това го знае всяко хлапе. Но, какво се случва от тук нататък? Животът продължава, представленията в ”Театъра на мечтите” трябва да продължат. Макар и с нов режисьор...

Други години, други обстоятелства и двама шотландци

Почти веднага след новината за оттеглянето на Фърги, дойде и тази за назначаването на неговия заместник – Дейвид Мойс. Юнайтед спази своя консерватизъм и не повери отбора на чужд мениджър от континентална Европа. Новият също като Фърги е шотландец. Неговата задача е да продължи успешния път и да печели трофеи. Тук вече стигаме до серията от въпросителни. Когато през 1986-та година Алекс Фъргюсън бе назначен на мястото на Рон Аткинсън, Юнайтед бе близо до изпадащите. Трябваше му време и ръководството му го даде. Постепенно Фърги разви своите възгледи и червените дяволи започнаха да печелят. Трябваха му 7 години за да спечели титлата в първенството (1992-1993) и 4 години за да стигне до триумфа с ФА Къп (1990) и пет за КНК (1991).

Сега живеем във времето на изключителна комерсиализация. Победите се гонят на всяка цена, приходите от тв правата са огромни, продажбата на сувенири генерира значими печалби. Тоест успехите на терена са свързани с финансовата печалба. Уравнението е просто. Няма време за губене. Времето е пари! А, Юнайтед е на върха в Англия.
Начело на 20-кратните шампиони застава 50 годишният Мойс, който показа, че е добър мениджър с Евертън, но ще се справи ли с управлението на смятания за един от трите най-големи отбора в света? Съмненията не са малко....



Мойс няма титла и опит на международната сцена

Мойс има само едно участие в Шампионската лига и то напрактика е неуспешно. Отпадане в плейофите за влизане в групите на турнира. Липсата на опит на международната сцена е големия недостатък, който може да активира капана за новия наставник. Евертън играеше в Лига Европа, но Юнайтед не играе там – играе в Шампионската лига. Никак не е за пренебрегване и фактът, че Мойс няма титла с карамелите. Докато ръководеше Евертън, клубовете като Бирмингам и Суонзи спечелиха Купата на Лигата, а Фулъм игра на финал за Лига Европа. Освен това за 11 години на кормилото, Мойс никога не успя да спечели гостувания на Юнайтед, Челси, Арсенал и Ливърпул.



Корав и гъвкав едновременно, но атрактивен ли ще е Юнайтед при него?

От друга страна идва на помощ коравият му характер и неговата гъвкавост. Мойс се научи как да адаптира неизвестни и млади играчи към Висшата лига, просто защото в Евертън нямаше достатъчно средства за друг подход. В Юнайтед ще разполата с готови звезди. През този сезон Мойс класира ливърпулския тим в топ 6 за пети път откакто е на „Гудисън”. Тактиката му е прагматична и насочена към слабите страни на съперника, което не може да се отрече. Но, достатъчно атрактивен ли ще е велик клуб като Юнайтед при него? Въпрос, който сър Алекс (отявлен прагматик) се научи да решава още преди доста време.



Сър Алекс като грьмоотвод и евентуалното връщане на Роналдо

В същото време има обстоятелства, които могат да бъда благоприятни за началото на неговата кариера като червен дявол. Съперниците Челси и Манчестър Сити също вероятно ще имат нови мениджъри през лятото. Това означава, че там ще има преходен период също като на „Олд Трафорд”. Твърде вероятно е Кристиано Роналдо да се завърне и то вече като напълно изграден и зрял футболист – голям импулс за отбора, ключово и важно събитие за всички. Не на последно място Сър Алекс ще поеме директорски пост и по този начин ще е налице за да отбива голяма част от напрежението върху своя сънародник. Договорът на Дейвид Мойс ще е за шест години, а това е много време. Но, бъдете сигурни, че при две, три загуби, независимо в кой турнир, носталгията по Съра ще стане неистова. Добре дошъл Дейвид Мойс. Дали ще бъдеш брилянтен режисьор в „Театъра на мечтите” или ще попаднеш в „казана с дяволите”. Ще разберем...